Толстоизмът
Религиозно-социалното учение и движение, наречено „толстоизъм“1, възниква в Русия в края на ХIХ в. То се ражда от необходимостта на големия руски писател Л. Н. Толстой да намери смисъл на своя живот. Толстоизмът е анализ на самия Толстой над себе си и религиозната и социалната действителност край него. Затова той е крайно субективен и индивидуален. И като същност, и като насоченост. Първият му самоанализ е „Изповед“ (1879–1880). Следват за периода 1880–1884 г.: „Изследване на догматичното богословие“, „Съединение и превод на четирите евангелия“ и „Моята вяра“. В тях Толстой споделя своя път към Бога. За него смисъл има само ако съществува Бог и той ни е разкрил защо сме на тази земя. Всичко друго извън Бог няма смисъл, ако няма Бог, в т.ч. и семейството, децата, родината, държавата. Толстой достига до абсолютизиране на духовното начало в човека и смята, че то трябва да го води в живота и самият живот да бъде съобразен и построен спрямо изискванията на това духовно начало. То е от Бога и е духовното в човека и се нарича „съвест“. Тя най-точно е изразена в планинската проповед на Христос (Матей, гл. 5), която според него е същността на християнството, т.е. учението на Христос е за духовните ценности, нужни на човека тук на земята, а не за отделна институция, наречена църква, която ги пренебрегва и утвърждава смисъла на Христос в неговото възкресение, т.е. в мистицизъм, а не в реално поведение и начин на живот на хората, съобразно планинската му проповед. Прочитът на Толстой на евангелията е ясен и прост – духовното се определя от разума, а не от сляпата вяра в чудеса. Затова в евангелието на Толстой няма възкресение и чудеса, няма и Бог – Христос, а има човек Христос, приложил на дело изискванията на духовното в него, т.е. на Бога. Това е най-високото ниво и същевременно границата, до която трябва да спрем и да живеем според съвестта си. Отвъдното е за отвъдните, знанието за него не ни е дадено, а не ни е и нужно тук на земята. Основното според Толстой е неприлагането на насилие2 от човека и неговото приемане и изтърпяване без да му се противиш физически. Това е качеството, според което се определя духовното в човека и истинското лице на християнството и всяка истинска религия.
Повече
