Изповед
Избрани части от религиозно-социалните съчинения на Л. Толстой:
В същото това време с мене се случи следното. През всичкото време на тази година, когато аз почти всяка година се питах: да свърша ли с бримка или с куршум – през всичкото това време, навред с тези процеси на мисли и наблюдения, за които вече говорих, сърцето ми се топеше от мъчително чувство. Това чувство аз не мога иначе да нарека, освен търсене на Бога.
ПовечеМоята вяра
Избрани части от религиозно-социалните съчинения на Л. Толстой:
И чак когато изгубих вярата, както във всички тълкувания на учената критика, така и в тълкуванията на ученото богословие, и отхвърляйки ги, според думите на Христа: „ако не ме възприемете като децата, няма да влезете в царството Божие…“ – чак тогава изведнъж разбрах това, което не разбирах по-рано. Аз не повярвах благодарение на някакво изкусно дълбокомислено разместване, сравняване, претълкуване; напротив, всичко ми се откри тогава, когато забравих всички тълкувания. Мястото, което стана за мене ключ на всичко, беше мястото, от гл. V на Матея, с. 39 – „Чули сте, че е речено: „Око за око, зъб за зъб“. А пък аз ви казвам: не се противете на злото“. Тия думи изведнъж ми се показаха съвсем нови, като че никога по-рано не бях ги чел.
ПовечеИнтервю с Лев Толстой – 1908 г.
За несъпротивлението на злото с насилие
(законът на любовта вместо закона на насилието)
– XX век е век на мира или на войната?
– В наше време не може да не бъде ясно, че животът на всички народи от християнския свят не може да продължава така – с все повече увеличаващите се нужди на бедните и разкоша на богатите, с борбата на всички против всички, на революционерите срещу правителствата, на правителствата срещу революционерите, между поробените народи и поробителите, борби между самите държави, на запада с изтока, със своите все по-нарастващи и поглъщащи силите на народа въоръжения, със своята изтънченост и развратеност. Ако не се промени, животът на християнските народи ще става все по-бедствен и все по-бедствен.
Вижте повечеТолстоизмът
Религиозно-социалното учение и движение, наречено „толстоизъм“1, възниква в Русия в края на ХIХ в. То се ражда от необходимостта на големия руски писател Л. Н. Толстой да намери смисъл на своя живот. Толстоизмът е анализ на самия Толстой над себе си и религиозната и социалната действителност край него. Затова той е крайно субективен и индивидуален. И като същност, и като насоченост. Първият му самоанализ е „Изповед“ (1879–1880). Следват за периода 1880–1884 г.: „Изследване на догматичното богословие“, „Съединение и превод на четирите евангелия“ и „Моята вяра“. В тях Толстой споделя своя път към Бога. За него смисъл има само ако съществува Бог и той ни е разкрил защо сме на тази земя. Всичко друго извън Бог няма смисъл, ако няма Бог, в т.ч. и семейството, децата, родината, държавата. Толстой достига до абсолютизиране на духовното начало в човека и смята, че то трябва да го води в живота и самият живот да бъде съобразен и построен спрямо изискванията на това духовно начало. То е от Бога и е духовното в човека и се нарича „съвест“. Тя най-точно е изразена в планинската проповед на Христос (Матей, гл. 5), която според него е същността на християнството, т.е. учението на Христос е за духовните ценности, нужни на човека тук на земята, а не за отделна институция, наречена църква, която ги пренебрегва и утвърждава смисъла на Христос в неговото възкресение, т.е. в мистицизъм, а не в реално поведение и начин на живот на хората, съобразно планинската му проповед. Прочитът на Толстой на евангелията е ясен и прост – духовното се определя от разума, а не от сляпата вяра в чудеса. Затова в евангелието на Толстой няма възкресение и чудеса, няма и Бог – Христос, а има човек Христос, приложил на дело изискванията на духовното в него, т.е. на Бога. Това е най-високото ниво и същевременно границата, до която трябва да спрем и да живеем според съвестта си. Отвъдното е за отвъдните, знанието за него не ни е дадено, а не ни е и нужно тук на земята. Основното според Толстой е неприлагането на насилие2 от човека и неговото приемане и изтърпяване без да му се противиш физически. Това е качеството, според което се определя духовното в човека и истинското лице на християнството и всяка истинска религия.
ПовечеСъединение и превод на четирите евангелия – предговор
Избрани части от религиозно-социалните съчинения на Л. Толстой:
И аз взех самите богословски книги и почнах да ги изучавам и това изучаване ме доведе до убеждението, че вярата, която нашата йерархия изповядва и на която учи народа, е не само лъжа, но и безнравствена измама. В православното вероучение намерих изложени най-неясни, кощунствени и безнравствени твърдения, които не само че не могат да бъдат допуснати от разума, но са напълно непостижими и противни на нравствеността, а учение за живота и неговия смисъл – не намерих никакво. При това не можех да не видя, че изложението на богословието бе ясно насочено не за разяснение смисъла на живота и учението за живота, а само за потвърждение на най-непостижимите и ненужни ми положения и на отричане на всички ония, които не признават тия положения. Това изложение, насочено към отричане на другите учения, неволно ме застави да обърна внимание и на другите вероучения. Другите оспорвани вероучения се оказаха също такива, като православното, което ги оспорваше. едни повече или по-малко безсмислени, но всичките вероучения еднакво поддържаха такива твърдения, които са непостижими и ненужни за живота, и в тяхно име те се отричаха едни други и нарушаваха единението на хората – главната основа на християнското учение.
ПовечеБожието царство е вътре във вас
Християнството не като мистично учение, а като ново разбиране за живота
Не в силата е Бог, а в истината
ПовечеЦитати
„Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.“
„Ако някой истински и сериозно иска да направи живота си по-добър, първото нещо, от което той би се отказал, ще бъде употребата на плътта на животните за храна, понеже това е неморално и включва извършването на действие — убийство, което е несъвместимо с моралното чувство.“
Вижте повече