Трето и последно писмо на Лев Толстой до Ганди
През 1909 г. Ганди се намира в Лондон. Мисията му на адвокат и правозащитник да убеди английските власти да признаят правата на индийските работници в Южна Африка завършва с неуспех. По това време Ганди вече познава основните тези и идеи в творчеството на Лев Толстой и решава да потърси идейна и духовна подкрепа от световноизвестния публицист и писател, който в най-висока степен въплъщава моралното съзнание както на Запад, така и на Изток. Ганди е на 40 години, а Толстой – на 81. И това е началото на една интересна и впечатляваща кореспонденция…
За всички, които биха искали да научат повече за връзката между двамата човеколюбци от най-висш ранг, Сдружение Христовия път предлага българския превод на изключително богатото трето и последно писмо на Толстой, написано на 7 септември 1910 г. Преводът е от френски, а кореспонденцията между двамата е публикувана за първи път във Франция през 1993 г. в периодично списание.
Получих вашето списание Indian Opinion, от което с голяма радост узнах за несъпротивляващите се. Иска ми се да споделя мислите, които този прочит провокира в мен.
Колкото по-дълго живея – смъртта наближава, – толкова повече искам да запозная и другите с най-дълбоките си чувства. Отнася се за това, което за мен придобива огромно значение – т.нар. ненасилие. В действителност то не е нищо друго, освен учение за любовта, неизопачено от подвеждащи интерпретации. Любовта или, казано по друг начин, стремежът на душите към хармония, и действието, което произтича от този стремеж – любовта, е висшият уникален закон в човешкия живот. Всеки знае това, защото го е усетил в дълбините на душата си, и е съвсем ясно видимо при децата, но всеки го знае дотогава, докато лъжите от различните учения по света не объркат убежденията му. Този закон е бил провъзгласен от всички вселенски мъдреци в Индия, Китай, Европа, от гърци и римляни. И мисля, че е бил много ясно изразен от Христос, когато е казал, че самият закон на любовта „съдържа целия закон и пророците“. (Матей, 22.40)
Христос е отишъл дори по-далеч. Предвиждайки изкривяването, което би могло да застраши закона, той е посочил ясно опасността от изопачаване, в което хората, живеещи само за светските си интереси, са толкова обиграни. В действителност, както самият Христос е казал, човешките същества си позволяват да защитават личните си интереси със сила, да отговарят на удара с удар, да си връщат отнетото с насилие и т. н. Той е знаел това, което нито едно разумно създание не може да пренебрегне – че любовта е основният закон на живота и е несъвместима с насилието. Когато, независимо от обстоятелствата, насилието бъде прието, това означава, че законът на любовта става недостатъчен, което само по себе си е отричане на този закон. Цялата християнска цивилизация, външно толкова великолепна, се е развила, понякога съзнателно, но най-често несъзнателно, на основата на такива противоречия и очевидни, странни недоразумения.
Всъщност, веднага след като съпротивата със сила е била допусната наред с любовта, любовта е изчезнала, неспособна да съществува повече като първи закон на живота. А без закона на любовта е било възможно да функционира единствено законът на насилието, т. е. правото на по-силния. Християнското човечество е живяло така в продължение на 20 века, макар мъжете открай време да са се отдавали на насилие, за да устройват живота си. Но разликата между християните и всички други народи се крие в следния двупосочен факт в християнския свят: от една страна, законът на любовта е формулиран с яснота и прецизност, на която не се радва никое друго религиозно учение, и, от друга, законът на любовта е приет заедно с упражняването на насилие. И тъй като християнските народи изграждат живота си на това насилие, цялото им съществуване представлява само едно абсолютно противоречие между онова, което проповядват, и основата, върху която изграждат живота си: противоречието между любовта, призната като първостепенен закон, и насилието във всички негови форми, прието като необходимост – авторитетът на владетели, съдилища, на армията, на която се подчиняват и чиито заслуги възхваляват.
Това противоречие продължава да расте с развитието на християните, за да достигне в последно време своята най-висока степен.
Проблемът днес има следната алтернатива: или да осъзнаем, че отхвърляме всяко морално и религиозно учение и че животът ни е устроен единствено на властта на по-силния, или да премахнем този изграден върху насилие режим с неговите данъци, правни и полицейски институции и, преди всичко, с неговите армии.
През пролетта в една от женските институции в Москва се направи преглед на Божия Закон[1]. Професорът по Закон Божи пита младите девойки за заповедите на Христос и най-вече за шестата от тях („Не убивай“). След всеки правилен отговор присъстващият епископ понякога поставя друг въпрос: дали винаги и при всякакви обстоятелства убийството е забранено от Божия закон. И нещастните девойки, образовани в лъжи от своите учители, трябва да отговорят и отговарят: „Невинаги. Убийството е разрешено по време на война, а също и за наказване на престъпниците.“ Една от тях обаче – това не е измислица, а факт, разказан от свидетел, – когато я питат: „Убийството винаги ли е грях?“, отговоря решително, силно развълнувана и изчервена: „Убийството винаги е забранено както в Стария завет, така и от Христос; и не само убийство, но и всяко зло, извършвано срещу ближния.“ И става така, че именно епископът, въпреки цялото си величие и умело красноречие, трябва да замълчи, а момичето напуска залата като победител.
Да, можем да говорим в нашите вестници за напредъка в авиацията, за сложните дипломатически отношения, за различни клубове, открития, съюзи и произведения, които квалифицираме като художествени, и така да заглушим отговора на младото момиче, но все пак е невъзможно да го подминем с мълчание, защото всяко същество, принадлежащо към християнския свят, чувства повече или по-малко ясно истинността на този отговор. Социализмът, комунизмът, анархизмът, Армията на спасението, увеличаващата се престъпност, безработицата, нарастващият безсмислен лукс на богатите и мизерията на бедните, растящият брой самоубийства – всичко демонстрира, всичко свидетелства, че това вътрешно противоречие трябва и не може да не бъде разрешено. Що се отнася до решението, то е само едно: признаване на закона на любовта и премахване на всякакво насилие.
Ето защо вашата дейност в Трансваал – страна, която изглежда да е в най-отдалечения край на земята, – е реализация централна, най-важното постижение сред всички, които стават по света в момента. И ще участват не само християнските народи – всички нации ще бъдат част от него.
Мисля, че ще се зарадвате да научите, че такава тенденция се развива бързо и при нас в Русия под формата на отказ от военна служба и че броят на тези откази се увеличава от година на година. Колкото и малък да е броят на привържениците на ненасилието и отказващите военна служба у вас, у нас в Русия и едните, и другите могат смело да твърдят, че Бог е с тях. И Бог е по-силен от хората.
Практикуването на християнството, дори под извратения аспект при християнските народи, и признаването едновременно на необходимостта от армии и въоръжаване с цел убийства в огромни мащаби по време на война, повтарям, представлява огромно, ужасно крещящо противоречие, толкова очевидно, че вероятно скоро или рано или късно ще бъде разпознато от всички. Тогава хората ще се окажат длъжни или да се отрекат от Християнската религия, необходима за поддържането на властите, или да сложат край на издръжката на армиите и на насилието, което подкрепят, което е също толкова необходимо на управляващите.
Правителствата също знаят за това противоречие – както вашето английско, така и нашето руско правителство. Но тъй като тук става дума за инстинкта за самосъхранение, борбата срещу насилието се преследва от властите, руски и английски, по-енергично от всяка друга антиправителствена дейност – виждаме го в Русия и го научаваме от статиите във вашето списание. Правителствата знаят къде се крие най-сериозната заплаха, която може да ги достигне, и с голямо внимание бдят и наблюдават, защото са засегнати не само техните интереси, но и това дали да бъдат, или да не бъдат.
С моето най-дълбоко уважение,
Лев Толстой
[1] В руските училища Божия Закон (или Закон Божи) се е отнасял за всички изследвания, свързани с религиозни въпроси.
Вижте повече за несъпротивлението на злото с насилие.
