Религиозно-социалното учение и движение, наречено „толстоизъм“1, възниква в Русия в края на ХIХ в. То се ражда от необходимостта на големия руски писател Л. Н. Толстой да намери смисъл на своя живот. Толстоизмът е анализ на самия Толстой над себе си и религиозната и социалната действителност край него. Затова той е крайно субективен и индивидуален. И като същност, и като насоченост. Първият му самоанализ е „Изповед“ (1879–1880). Следват за периода 1880–1884 г.: „Изследване на догматичното богословие“, „Съединение и превод на четирите евангелия“ и „Моята вяра“. В тях Толстой споделя своя път към Бога. За него смисъл има само ако съществува Бог и той ни е разкрил защо сме на тази земя. Всичко друго извън Бог няма смисъл, ако няма Бог, в т.ч. и семейството, децата, родината, държавата. Толстой достига до абсолютизиране на духовното начало в човека и смята, че то трябва да го води в живота и самият живот да бъде съобразен и построен спрямо изискванията на това духовно начало. То е от Бога и е духовното в човека и се нарича „съвест“. Тя най-точно е изразена в планинската проповед на Христос (Матей, гл. 5), която според него е същността на християнството, т.е. учението на Христос е за духовните ценности, нужни на човека тук на земята, а не за отделна институция, наречена църква, която ги пренебрегва и утвърждава смисъла на Христос в неговото възкресение, т.е. в мистицизъм, а не в реално поведение и начин на живот на хората, съобразно планинската му проповед. Прочитът на Толстой на евангелията е ясен и прост – духовното се определя от разума, а не от сляпата вяра в чудеса. Затова в евангелието на Толстой няма възкресение и чудеса, няма и Бог – Христос, а има човек Христос, приложил на дело изискванията на духовното в него, т.е. на Бога. Това е най-високото ниво и същевременно границата, до която трябва да спрем и да живеем според съвестта си. Отвъдното е за отвъдните, знанието за него не ни е дадено, а не ни е и нужно тук на земята. Основното според Толстой е неприлагането на насилие2 от човека и неговото приемане и изтърпяване без да му се противиш физически. Това е качеството, според което се определя духовното в човека и истинското лице на християнството и всяка истинска религия.
Но доколко това е разумно в утвърдилият се свят на насилие? Нещо повече – стъпил върху тази теза за несъпротива на злото с физическа сила, Толстой отрича вековната социално-икономическа система в света – държавата, с нейната законодателна, съдебна и изпълнителна власт. Първо, защото държавата служи на едно малцинство от хитри и аморални хора, за да живеят на гърба на народа си, като го грабят чрез несправедливи данъци, които са най-нужни за съществуването и охолството на този „елит“. Второ, държавата съществува и си служи с насилие спрямо народа си посредством войската и полицията. Проблемите за бедността, насилието и държавата Толстой поставя и разрешава отново от лична, индивидуална гледна точка, воден единствено от съвестта си. Така се ражда социалната страна в толстоизма. В произведенията си „Но какво да правим?“ (1886 г.), „Днешното робство“ (1900 г.) и „Царството Божие е във вас“ (1894 г. Книгата има тринадесет хиляди ръкописни страници, като е в няколко варианта. Толкова са ръкописните страници на „Война и мир“, „Анна Каренина“ и „Възкресение“ взети заедно.) Толстой поставя въпроса за насилието като неотделим от въпроса за труда. Трудът е изконен дълг и начин на живот на човека. но не всеки труд е необходим от морална гледна точка. Според Толстой най-нужен е земеделският труд, защото той е в основата на живота. но в човешките общества този труд е най-срамен и нискозаплатен. нещо повече – земята е частна собственост и в това е причината за прикритото с пари днешно робство. Има частна собственост, защото има насилие. Има насилие, защото хората не желаят да се трудят. По-лесно е други да орат и да сеят, а те – умните, силните и образованите да създадат организация, с която да вземат хляба на трудещите се и да ги принудят да работят за тях. Тази организация е държавата – умните са политиците, силните – войската и полицията, образованите – държавната администрация. В оправдание на тази организация е и образованието, науката и изкуството. Затова и те се ползват с привилегията да са на чисто и топло. Трудът, истинският производителен и нужен за живота труд се носи от селяните и работниците. Те са робите, които задоволяват прищевките на мързеливите, бездуховни и аморални хора – служители на насилието или ползващи се от последствията му. Страхът от насилието кара милиардите трудови хора по света да скланят глава и превиват гръб пред мощта на това насилие, организирано от държавата. Това е така и ще бъде, докато се крие и изопачава истината за духовната същност на човека.
Толстоизмът за период от 40 години (1885–1925 г.) най-вече в Русия показа на практика какво е човешки разум и поведение. Показа, че може да се живее без насилие, когато всеки има за дълг физическия производителен труд, а не само интелектуалния, ползван най-често за ненужен административен ред, крепящ се на насилието, а не на договарянето. Без насилие може да се живее само при разумно религиозно съзнание на хората. Това съзнание първо изпита в себе си самият Толстой и го показа и обясни на хората. Истината е една – както има природни закони, така има и духовни закони. Тяхното нарушаване води до насилие и експлоатация в живота. единствените, които се ползват от това, са нашите водители – политици, свещеници, банкери. Тази система без морал ползва единствено тях. В този затворен кръг няма къде и кой да възпитава човека в разум и морал. Всички му сочат пътя извън него – политика, наука, изкуство, религия. Само толстоизмът сочи самия човек, за да започне той от себе си и открие духовното си начало. Тогава той ще види най-важната си цел – своето нравствено самоусъвършенстване, постигащо се единствено чрез личен, нужен, полезен за всички труд и спазване на планинската проповед на Христос, която ще убие животинските му инстинкти.
Това е новият стар човек. Това е истинският положителен герой, толкова липсващ в живота и литературата. Толстоизмът го освети и показа на светло. но тогава започва и тъмната му, трагична съдба. Докато Толстой е служил на насилието в обществото и е възхвалявал патриотизма, любовта и изкуството получавал е добро заплащане и уважение. След като открил и изявил духовната си същност на човек – да не служи на насилието и експлоатацията в живота, като не участва в тях, а ги разобличи, то животът му става тежък и непосилен. новите му произведения са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария. Последователите му са преследвани и заточвани в Сибир. Толстоизмът е обявен за вредна и забранена секта през 1897 г. в Казан. През 1901 г. Толстой е отлъчен от руската православна църква.
Самият толстоизъм претърпява развитие. Теоретично Толстой излиза от евангелието и намира неговото проявление в другите две главни религии3 в света. Той изчиства и в тях мистичното и суеверното и открива истински духовното и общочовешкото. Така се стига до двата сборника от мисли „За всеки ден“ (1909 г.) и „Пътят на живота“ (1910 г.). Последователите му изповядват толстоизма по два начина – първите се самоусъвършенстват независимо от вида труд, който упражняват (кинически толстоизъм), вторите упражняват задължително земеделски труд сами или в комуни (народнически, или комунален толстоизъм).
Толстоизмът е пръв опит научно – чрез опита (личния преживян опит на Толстой при търсене на смисъла на собствения си живот) и знанията (знанията на полиглот и гениален ум на Толстой) да се разкрие каква е духовната същност на човека, потискана от всяко обществено устройство през вековете. Преследвана и убивана при всеки опит да се появи в живота, независимо под каква форма. А тя, човешката същност се е изявявала в т.н. масалианство; манихейство; павликянство; богомилство; валдейство; учението на Петър Хелчицки (южнобохемски селянин) с „Мрежата на вярата“, основа на бохемските братя и моравските братя (1456 г.); менонитите (Германия и Швейцария); квакери (Англия и САЩ) – носители на нобелова награда за мир – 1947 г., основатели на колония4 в щата Пенсилвания (1644 г.), начело с Уилям Пен – автор на „Без кръст и корона“; книгата на американския пастор Адин Балу „Катехизис на несъпротивлението“, основател и на Хайделската община (1841–1856 г.); Уилям Лойд Харисън (1805–1879 г.), автор на „Декларация на несъпротивлението“ и „Декларация на чувствата“; в Русия – стриголници, духобори, молокани, щундисти; назаряни – Унгария, Сърбия, Хърватско…
Толстой сам независимо стига до техните възгледи, като ги систематизира и изчиства от мистицизма и суеверието. неговият път е път на просветения, разумен човек до Бога. И в това е ценността на толстоизма, който доказа, че религията не е вяра, а е разум за това какво е човекът и как да живее. Факт е, че този разум е отречен като идеалистичен, мистичен и неприложим. И това е така, защото мнозинството от хората не желаят да осъзнаят своето духовно начало, което ще ги принуди сами да работят нужния производителен труд, а не да слугуват на всяка власт за пари и удобства. Истината не е удобна и егоистична и това се ползва от хитреците – политици, свещеници и банкери, за да създадат система, стимулираща точно егоизма на човека и така да го ползват. Затова всичките тези хитреци и техните подчинени – възхваляват писателя Толстой, но мълчат за мислителя и реформатора Толстой! Както мълчат за проявленията на човешкия разум във философията: Урел да Коста (1585–1640 г.) – „Пример за човешки живот“; е. Кант – „Религията в пределите на разума“ (1783 г.); А. А. Спир (Шпир) (1837–1890 г.) – „Мислене и действителност“, „Религия и морал“, „Право и безправие“, проект: „Предложение на приятелите за разумна организация на обществото“. Спир с личен пример защитава възгледите си: през 1857 г. освобождава крепостните си селяни, като им предоставя къщи, земя и пари. През 1867 г. напуска Русия и пише първия си труд „Истината“; П. П. николаев (1873–1928 г.) – „Понятието за Бога, като съвършена основа на живота“ (1907-част I, 1910-част II).
В литературата човешкия разум защитава най-вече американският трансцедентализъм – Х. Д. Торо. В политическите идеи, относно ролята на държавата за човешкия разум и поведение, точен анализ прави анархизмът – най-вече П. Ж. Прудон, докато М. Бакунин и П. Кропоткин минават границите му и проповядват насилие и атеизъм.
В исторически план толстоизмът е в основите на гандизма – религиозно-политическо движение за национално освобождение на Индия (Махатма Ганди). В първоначалната идея за създаването на БЗнС и в първите години след основаването му, в политиката на БЗнС присъства християнският морал за ненасилие (Д. Драгиев), но най-голямата историческа грешка е сблъсъкът между марксизма-ленинизма и толстоизма в Русия. Толстоизмът подготвя руската революция, пряко подбудите и целта си. Ленин нарича Толстой огледало на руската революция, но и „смешен пророк“, толстоизма – „примитивна селска демокрация“. Приема се социалното изобличаване на царизма и изобличаването на лъжите на православната църква, но се отхвърля религиозната страна на толстоизма. А само обединяването между разкриването на социално-икономическите механизми в живота на човечеството от една страна и от друга – разкриването на духовната страна, същност и нужди на самия човек, може да изгради справедлив социално и духовно-морален политически строй. Би създало наистина комунизъм без насилие и бюрокрация. Толстоизмът най-вече в Русия е една искра от този бъдещ духовен комунизъм, защото мислите и изводите на Л. н. Толстой за човека и живота са мисли и изводи на всеки човек, търсещ искрено себе си и Бога. И така преодолява страха от насилието и смъртта, които държат човека в животински окови и го примиряват с несправедливостта и разврата в света. Толстоизмът не е признат за научен подход към духовните истини в човека, както от науката, така и от религията. За тях той е поредната малка религиозна секта, една от хилядите, незаслужаваща внимание, освен че основателят ѝ е може би най-гениалният писател в света. И това религиозно движение е негова прищявка за разнообразие в господарския му живот. няма научно изследване за броя на неговите последователи и комуни, за техния социален състав, дейност и съдба. Има десетки “научни” изследвания с една цел – да отрекат религиозния светоглед на Л. н. Толстой, като идеалистичен, без корени в живота. А корените му намират в семейната среда на Толстой и неговото „безволие“ да напусне семейството си. Това е насажданото и „популярно“ мнение за толстоизма. но най-вече той се премълчава и отминава с пренебрежение от хората поради призива му за ненасилие. Как несъпротива на злото в един свят на насилие? Това е повече от безумие. А че, животът им генерира това насилие, като преминава в социална система, която е построена върху несправедливо не разделение, а разпределение на труда и оттам започва експлоатацията и е нужно насилие в това несправедливо разпределение на труда, като тежест – количество и заплащане, което поражда ответна реакция на експлоатираните – да печелят и те лесни пари по всякакъв начин, включително и чрез насилие.
Общество, в което физическият труд е срамно нещо и е най-ниско платен и експлоатиран, ще се раздира от насилие. Защото изконното предназначение на човека е най-грубо потъпквано и използвано. Този човек трябва да избира между това да бъде роб, престъпник или служител на тази система, но за последното важи условието за образованост, т.е. да е лишен от собствен светоглед, естествен морал и да е прегърнал изцяло предлагания от обществото, а то винаги е предлагало светоглед против човешкия морал и съвест. Така беше през социализма, така е и в капитализма. Целта на обществото, организирано в държава, е да възпитат човек-егоист и хедонист, за да го манипулират.
Толстоизмът е и ще бъде утопия, но утопия, разкрила същността на човека и защо не може да бъде човек. Системата на разпределението на труда върху човека е несправедливо и докато едни хора се потят от физически усилия, то други, разположени удобно им отчитат труда и за това получават повече от работника. Същото е положението и на селяните. Техният труд храни всички, а те мизерстват с ниските изкупни цени, които изкуствено се задържат от търговци, мутри и политици, които се оправдават със смешния термин „пазарна икономика“, а в същото време продават селската продукция в града много по-скъпо. Системата на ограбване на чуждия труд е съвършена и всеки се стреми да не бъде роб на труда, а да се възползва от този на ближния си особено ако той е без образование, т.е. работник или селянин. Парите отдавна не са средство за размяна, а нова форма на заробване и ползване на чужд труд за съществуване. Векове тази система, олицетворявана от държавата, е непоклатима.
Толстоизмът направи също неуспешен опит да я замени с разумно религиозно съзнание у всеки човек и събуждане на вътрешната му нужда от упражняване на личен физически труд за прехраната си, което важи най-вече за мъжете. Затова толстоизмът е нужен и нормален за разумните, искрено търсещи себе си и Бога хора. За тях са отговорите на Толстой, които ме държат буден и нормален и са моята духовна храна, въпреки системата на експлоатация и лъжи, въпреки несправедливите изкуствено-социални удари на живота. Въпреки страданията и нещастията в личния ми живот като най-силно преживях самоубийството на майка ми, което ме доведе до осъзнаването толстоизма и Бог. Аз вече зная защо е така в живота, зная кой съм аз и че ако изявя същността си, ме чакат насилието и смъртта. Ако ли търпя, ще живея като експлоатират труда ми, за да ги има паразитните институции на държавата, построена не въз основа на човешкия морал, а върху измислените теории на политиката и икономиката. Всичко до тук казано се отнася за рационалната страна на толстоизма. Ирационалното в тази рационална страна са подбудите и причините, които са духовно-морални с един източник – Бог. Разбиран като разум и съвест. Толстоизмът има и чисто ирационална страна и тя е любовта. Която, взета в социално-етичния ѝ смисъл, но религиозно осъзната се издига в основен закон на обществения и личен живот на човека като трето свойство, което ни свързва с Бога, т.е. разум, съвест и любов, като желание за добро.
Автор: Йордан Йорданов
„Толстоизмът. Божествената същност на човека“, 2008
1 Терминът „толстоизъм” (“толстовство”) е въведен след 1890 г. от Руската православна църква с политическа цел – представяне религиозните възгледи на Л. Толстой като сектантски. Лев Толстой не приема този термин, но той се е наложил.
2 „Основите на насилието се разрушават единствено от изясняването от всеки човек, сам за себе си, смисъла и предназначението на живота му и твърдо и безкомпромисно, безстрашно изпълнение във всички условия на живота изискването на висшия вътрешен закон в него.“ Лев Толстой
3 Будизъм и ислям. Така също и във философията на Сократ, Сенека, Конфуций, Лао-дзъ, Кант.
4 Името на колонията е Силвания, откъдето идва названието на самия щат с прибавка на името на основателя ѝ.
