Избрани части от религиозно-социалните съчинения на Л. Толстой
Глава ХIII
Спомням си, че през цялото време на несполучливия си опит да помогна на нещастните градски жители, аз приличах на човек, който иска да извади другиго из блатото, когато той сам е потънал в тинята. Всяко мое усилие ме заставяше да чувствам слабостта на почвата, на която стоях. Аз чувствах, че сам съм в блатото, но това ми съзнание не ме застави тогава да се огледам по-отблизо под краката си и да видя на какво стоя; аз все търсех външни средства, за да помогна на злото, което се намираше вън от мен.
Аз чувствах тогава, че животът ми е лош и че така не трябва да се живее. Но от факта, че животът ми е лош и че не трябва така да се живее, аз не извлякох довода, че трябва да си поправя живота и да живея по-добре, а реших, че за да живея добра, трябва да изправя живота на другите. Аз живеех в града и исках да изправя живота на хората, живеещи в града, но скоро се убедих, че това аз не мога никак да направя и започнах да обмислям свойствата на градския живот и на градската беднота.
“Какво нещо е градският живот и градската сиромашия? Защо аз, като живея в града, да не мога да помогна на градските бедни” – питах се аз. И си отговорих, че не мога нищо да направя за тях, първо, защото те са тук много събрани на едно място; и второ, защото тия сиромаси не приличат ни най-малко на селските. А защо са тук така много и в какво се състои разликата им със селските сиромаси? И на двата въпроса отговорът беше един. Те са много тук, защото около богатите се събират всички тия, които нямат с какво да се прехранват на село, а особеността им се състои в това, че те не са хора дошли в града, само за да се прехранват (ако има такива градски бедни, които са родени в града или чиито бащи и деди са родени тук, самите им бащи са дошли тук пак, за да се прехранват).
Какво значи думата: да се прехранват в града? В думите “да се прехранват в града” има нещо странно, прилично на насмешка, когато се замисли човек в тях. Как така селата, т. е от ония места, гдето има и гори, и ливади, и жито, и добитък – цялото богатство на земята въобще, от тия места хората да дохождат да се прехранват в места, където няма ни дървета, ни трева, нито земя даже, а само един прах и камъни? Какво значат тия думи “де се прехранват в града”, които така постоянно се употребяват, като нещо напълно ясно и понятно на тия, които се прехранват, както и на тия, които хранят?
Спомням си, че всички тия стотици и хиляди градски жители, бедни и богати, с които съм говорил върху дохождането им тук, всички без изключение казаха, че са дошли от село, за да се прехранват тук, и че в Москва без да се сее и жъне може да се живее богато, и затова сам в Москва могат да се спечелят парите, които на село ще им трябват за жито, къща, кон, въобще за неща от първа необходимост. но селото е източникът на всяко богатство, само там извира същинското богатство: жито, дърва, коне и всичко. Защо да се търси в града туй, което е нужно на самите селяни, кат брашно, ечемик, коне и говеда? От стократните ми разговори със селяните, живеещи в града и от собствените ми наблюдения, стана ми ясно, че натрупването на селяните в града е отчасти необходимо, защото иначе те не могат да се прехранват, а отчасти е и произволно, тъй като в града ги привличат градските съблазни. наистина положението на селянина е такова, че за да си удовлетвори нуждите, които му се представят в село, той не може да постигне иначе, освен да си продаде житото и добитъка, като знае, че ще му потрябват, и след това той е заставен ще-не-ще, да иде в града и там да спечели назад продаденото. но истината е и туй, че по-лесното печелене на парите в града и свойствения му разкош привличат селянина и той под предлог, че ще се прехранва, отива там, за да работи по-малко и да яде по-добре, да пиянства, па даже и да развратничи. И на едното и на другото причината е една: преминаването на богатствата от ръцете на производителите и натрупването им в градовете. И действително, какво виждаме?
Минава есента и всички богатства са събрани в селата. И тозчас явява се нужда се платят всевъзможните данъци, зачисляват се новобранците и се плаща военния данък за тези, които не могат да служат; всевъзможни дребни търговци се разхождат по селата и съблазняват селяните с водката си и други питиета, които се поглъщат през време на зимните празници и сватби и по един или по друг начин селските богатства под вид на плодове, телета, крави, яйца, масло, кокошки, коне, свине, вълна, ръж, овес, грах, конопено и ленено семе и др. се занасят в градовете чрез търговците и оттам в столиците. Селянинът е принуден да даде всичко това, за да си заплати данъците и да си удовлетвори нуждите и съблазните, и след като си продаде всичко, той остава с празни ръце и трябва да иде там, дето са закарани богатствата му, и там той отчасти се старае да си спечели назад парите необходими за главните му селски потребности и отчасти като се увлече в градските съблазни, остава в града, да се ползва заедно с другите от набраните богатства.
навсякъде по цяла Русия и не само в Русия, но, мисля, и по целия свят се случва същото. Богатствата на селските производители преминават в ръцете на търговците земевладелците, чиновниците, фабрикантите, и хората, които са получили тия богатства, искат да се ползват от тях. А да се ползват напълно от тях, те могат сам в града. В село преди всичко мъчно се удовлетворят всичките потребности на богатите хора. няма там различни дюкяни, банки, работилници, кръчми и всевъзможни обществени увеселения. Второ, едно от удоволствията на богаташите – тщеславието, желанието да учудят и надминат другите с разкоша си, пак не може да бъде удовлетворено в село.
В село няма кой да се зачуди и похвали разкоша. Живеещият на село, както и да си украси къщата с всевъзможни картини, бронзови статуи, като и да се облича и колкото и да се разхожда с файтони, никой не ще се загледа и зачуди от тия работи, тъй като селяните не отбират твърде от подобни неща. И трето, разкошът в село е даже неприятен и опасен за човека, който има малко срам и страх. неловко и срамно е в село да се къпе човек в мляко и ли пък да дава това мляко на кучетата, когато и за самите селски деца няма достатъчно; неудобно и срамно е да се строят на село павилиони и да се сеят градини с южни дървета, и то между хора, живущи в къщи покрити с тор и без дърва за отопление. на село няма кой да пази ред между глупавите селяни, които поради необразованието си биха могли да разстроят всичко това.
И затова богатите хора се събират на едно и се наместват в града при подобни като тях богати хора с еднакви потребности и където удовлетворението на разкошните им вкусове старателно се пази от многобройната полиция. Такива коренни жители в градовете са държавните чиновници, около които са се наместили и всевъзможните занаятчии и търговци,, към които се присъединяват и богаташите. Там на богатия човек стига да му скимне за нещо и начаса ще го има. на богатия там му е по приятно да живее още и затова, че там той може да удовлетвори тщеславието си, има с кого да се мери по разкош, има кого да учуди и кого да затъмни. А главно, на богатия му е още и от тая страна по-добре в града, че преди в село му е било неловко и срамно за разкоша му, а сега, напротив даже, неловко и срамно му става, ако не живее разкошно, както всички граждани. Туй, което му се е струвало в село за неловко, тука му се вижда, че така и трябва да бъде. Богатите хора се събират в града и там под покровителството на властта, спокойно употребяват всичко, което е донесено от селата. А селянинът е отчасти заставен да иде там, където богатите постоянно празнуват и употребяват туй, което е взето от него; той отива там, за да се храни от трохите, които падат от масата на богатите, а отчасти пък и като гледа на безгрижния разкош, одобряван от всички живот на богатите, и на него самия му се приисква, да си устрои живота така, че по-малко да работи, а повече да се ползва от труда на другите.
И ето че той отива в града, намества се около богатите и с всички средства се старае да си отнеме назад туй, което му е необходимо, като се подчинява на всички условия, в които го поставят богаташите. Той съдейства за удовлетворението на всичките им прищевки; той слугува на богатия и в банята и в кафенето; кара му файтона, прави му всякакви играчки и моди, слугува даже и на проституцията и полека-лека се научава от богаташа да живее така, като него, т. е. не с труд, а с разни средства да отнема от другите събраните им богатства и така се развращава и загива. И това именно развалено от градското богатство население съставляваше ония бедни, на които аз исках, но не можех да помогна.
И наистина, стига човек да се позамисли върху положението на тия селяни, които дохождат в града, за да спечелят пари за прехрана и за данък, когато виждат навсякъде около си как безумно се пръскат и харчат хилядите и леко спечелени стотици рубли, когато той с тежък труд е длъжен да спечели няколко копейки само, стига да обмисли човек всичко това и ще се зачуди дори, как са останали още работници измежду тия хора и как не се заловят всички за по-леки средства за добиване на парите, като търговия, комисионерство, просия, разврат, мошеничество, па и грабеж дори. ние, участващите в тези оргии, които стават в градовете, можем да привикнем така към живота си, че да ни се струва за твърде естествено да живеем сами в пет огромни стаи отоплени с такова количество брезови държа, достатъчни за готвене и отопление на 20 семейства, да се разхождаме във файтони с два коня и с двама слуги подире ни, да постиламе с килими стълбите си и да харчим по 5-10 хиляди рубли за балове и т. н. но на човек, комуто са необходими десетина рубли за храна на семейството или комуто вземат и последната овца за данък, такъв човек не може да привикне към това. ние мислим, че всичко това се струва естествено на бедните хора; има даже и такива наивни хорица, които сериозно говорят, че сиромасите ни са твърде благодари, задето ги прехранваме с разкоша си. но бедните хора не са лишени от разсъдък, защото са бедни и те размишляват също като нас. Както ние при известието, че някой човек е изгубил в игра 10, 20 хиляди, си помисляме, първо, какъв глупав и нищожен човек ще да е този, който е изгубил без полза толкова пари, като си направя едно здание, което ми е много нужно или като подобря стопанството си, точно така разсъждават и бедните, като гледат как безумно се пръската толкова богатства и толкова по-настоятелно разсъждават така, защото тия пари не им са нужни за фантазии, а за удовлетворение на насъщните им потребности, от които те често са лишени. ние много се лъжем, като мислим, че бедните не могат да разсъждават така и равнодушно да гледат на заобикалящия ги разкош.
никога те не са признавали и не признават, че е справедливо, щото едни хора постоянно да празнуват, а други постоянно да постят и работят, а те отначало се удивляват и оскърбяват от това, после се взират в това и като видят, че този порядък се признава за законен, стараят се и те сами да се освободят от работа и да вземат участие в празника. на едни се удава това и те стават както другите вечно празнуващи, други отчасти се домогват и те до това, а трети пък не успяват и като не могат да достигнат целта си отвикват от работа и пълнят тогава къщите на Ляпинския и Ржановия дом.
Глава ХIV
С мъка дойдох аз до това съзнание, но като го разбрах, аз останах просто ужасен пред туй заблуждение, в което живях. Аз бях потънал до уши в калта и исках да водя другите из нея.
Всъщност, какво исках аз? Аз искам да направя добро на другите, искам да направя така, че хората да не гладуват и мръзнат, а да живеят така, както им е свойствено като на хора.
Аз искам това и виждам от друга страна, че вследствие на насилията и разните хитри наредби и уловки, в които вземам и аз участие, отнема се от работниците необходимото им и неработещите хора, към които и аз принадлежа, се ползват нашироко от труда на другите хора.
Аз виждам, че това ползване от чуждия труд е разпределено така, че колкото по-хитра и сложна е измамата, която употребява самия човек или този, от когото е получил наследство, толкова повече се ползва той от труда на другите и толкова по-малко работи сам.
на първи ред в Москва са Щиглицовци, Дервизи, Морозови, Демидови и Юсупови, после идат крупните банкери, търговци, чиновници, земевладелци. След тях – средните банкери, търговци, чиновници, земевладелци, към които принадлежа и аз. По надолу: съвсем дребните търговци, кръчмари, лихвари, пристави, старши (полицейски) учители, псалтове, надзиратели; след туй идат лакеи, слуги, вратари, файтонджии и пр. и на-после иде вече работният народ – фабричните работници и селяните, числото на които се отнася към първите както 1. Аз виждам, че животът на девет десети от трудещия се народ, по съществото си изисква напрягане и труд, както всеки естествен живот, но че вследствие на всевъзможни хитрости, отнема се от този народ необходимото му и по такъв начин животът му става от година на година по мъчен и по изпълнен от лишения; когато пък нашият живот, т. е. животът на нетрудещите се хора, благодарение на съдействието на науката и изкуствата, насочени към тая цел, става от ден на ден все по охолен, по привлекателен и по осигурен. Аз виждам, че днес животът на работната класа и особено на старците, жените и децата принадлежащи към тази класа, просто гние от пресилена и несъответствена работа и че животът им не е осигурен даже и откъм най-необходимите неща, а наред с това животът на нетрудещото се съсловие, към което и аз принадлежа, от година на година се препълва с повече разкош и излишества и става все повече и повече осигурен и най-после в лицето на своите щастливци, към които се числя и аз, е стигнал до такава степен на сигурност, за каквато в старо време са мечтали само във вълшебните приказки, в които се разказва за един, който имал кесия с една неразменяема рубла, т. е. животът ни е дошъл до това положение, при което човек не само че съвсем се освобождава от закона на труда за поддържане на живота си, но и ма и възможност да се ползва без труд от всичките блага на живота и да предава на децата си или комуто му скимне тази кесия с неразменяемата рубла. Аз виждам, че произведенията на труда все повече и повече преминават от работния народ в ръцете на неработния, че пирамидата на общественото здание като че ли се преправя така, че камъните от основата преминават на върха и че бързината на туй преминаване се увеличава с геометрическа прогресия. Виждам, че произхожда нещо подобно на туй, което би се случило в един мравуняк, ако мравките биха изгубили чувството на общия си закон и ако едните биха почнали да пренасят произведенията на труда от основата на купчината си към върха и биха стеснили по такъв начин основата, а биха разширили само върха и с туй биха заставили и останалите мравки да се прибират от основата на върха. Аз виждам, че вместо идеалът на хората да бъде трудолюбивият живот , на мястото му е възникнал идеалът на кесията с неразменимата рубла. Богатите, в тяхното число и аз, чрез разни хитрости си уреждаме тая неразменна рубла и за да можем да у употребим, отиваме после в града, т. е. там, където нищо не се произвежда, а само се поглъща. А бедният работник, ограбен, за да може богатият да се снабди с неразменната рубла, отива и той подире му в града, като и той също се залавя за разни хитрини и, или си нагласява такова положение, прие което да може малко да работи, а много да се ползва, с което отегчава още повече положението на трудещия се народ, или пък, като не може да постигне такова положение, загива и изпада в числото на така бързо размножилите се гладни и измръзнали жители на къщите от рода на Ляпинския и Ржановия дом.
Аз принадлежа към разреда на хората, които чрез разни измами си устройват неразменната рубла, която съблазнява същия пак народ. Аз искам да помогна на хората и затова ясно е, че преди всичко не трябва да ги обирам, както това го върша сега, а то аз с едни сложни, хитри, зли и от векове набра се измами, дохождам в положението да притежавам неразменната рубла, т. е. поставям се в такива условия, при които мога винаги и без никакъв труд да принуждавам с хиляди и стотици хора да работят заради мен и после си въобразявам, че ми е жалко за хората и искам им помагам. Седнал съм на гърба на човека и почти ще го удавя, като изисквам да ме носи, и без да слизам от гърба му, уверявам себе си и другите, че мен ми е жал за него и искам да му облекча положението с всевъзможни средства, но само не и със слизането от гърба му. А това е много просто. Ако искам да помогна на бедните, т. е. да направя да не страдат вече, аз трябва преди всичко да не произвеждам сам бедни хора.. А то аз давам пари комуто си искам от отбилите се по пътя на живота, бедни, давам по рубла, по десет, по сто; а с отнемането на тия рубли от хората, които не са се заблудили още, аз правя и тях да станат бедни и после със самите им рубли ги и развращавам.
Това е твърде ясно; но мен би беше премного трудно, дорде да го разбера напълно и без всякакви заобикалки, които оправдаваха положението ми; но стигаше да призная вината си и всичко, което по-рано ми се показваше мъчно, странно, сложно, неясно и неразрешено – всичко това ми стана съвършено понятно и просто. А главно, пътят на животът ми, който произтичаше от това обяснение, стана прост, ясен и приятен, вместо предишния, който беше сплетен, неразрешим и мъчителен.
И всъщност, какъв съм аз, който иска да помогна на хората? Аз искам да помогна на хората, като ставам в 12 часа, след като съм играл през вечерта на карти при светлината на четири свещи, разслабен, изнежен и нуждаещ се от прислугата на много хора, и после отивам да помагам и то на кого? на хора, които стават в пет, спят на дъски, хранят се с хляб и зеле, знаят да орат, строят, косят, впрягат и шият – на хора, които по сила, издръжливост, изкуство и въздържаност са сто пъти по-силни от мен, и аз отивам да им помагам! най-слабият от тях – пияницата от Ржановия дом, този, когото наричан калпазанин, – е сто пъти по-трудолюбив от мен; неговият баланс, тъй да се каже, т. е. отношението между туй, което той взема от хората и което дава, е хиляди пъти по износен отколкото моя баланс, като сметна туй, което аз давам на хората и което вземам.
И на тия именно хора аз отивам да помагам. Аз отивам да помагам на бедните. но кой е бедният? От мен по-беден няма ни един. Аз съм един разслабен, за нищо негоден паразит, който може да съществува само при едни изключителни условия, само когато хиляди хора се трудят за поддържането на този никому ненужен живот. И аз, червеят, който гризе листата на дървото, искам да помогна на ръста и здравето на това дърво и искам да го лекувам.
Аз целият си живот го прекарвам така: ям, говоря и слушам; ям, пиша или чета, т. е. пак говоря и слушам; ям, играя; пак говоря и слушам; ям и пак си лягам да спя; и така всеки ден аз друго нищо не мога и не умея да върша. И за да мога да върша туй, трябва от сутрин до вечер да работят слугите, вратарят, готвачът, файтонджията, перачката и пр., без да говоря и за работата на хората, които съдействат, щото файтонджията да си има файтона, готвачът съдините, и други всички нужни оръдия и предмети като брадви, бъчви, стъкла, газ, четки, столове, маси, вакса, сено, дърва, месо и пр. И всички тия хора, с пот на челото си работят по цял ден, и всеки ден, за да мога да говоря, ями и спя. И аз, такъв един готованин, си въобразявах, че мога да помагам на другите и на самите тия хора, които ме хранят.
Чудно беше не туй, че не можех никому да помогна и че се срамувах, а чудно беше как е могла да ми мине такава една глупава мисъл през главата. За жената, която слугуваше на болния старец, може да се каже, че му помагаше; хазайката, която отряза един къс от собствено изработения си хляб и тя помогна на просяка; Симеон, който даде три копейки на просяка и които копейки действително представляваха неговият труд, и той помогна на стареца, но аз никому не услужих, за никого нищо не свърших и при това добре знаех, че парите ми не представляват моят труд.
И аз почувствах, че в самите пари, в тяхното притежание има нещо нечисто, безнравствено, че самите пари и това, че аз ги имам, са една от главните причини на ония злини, които виждах пред себе си и аз се попитах: какво нещо са парите?
Глава ХVII
Пари! Що е туй пари?
Парите представляват труда. Срещал съм образовани хора, които твърдяха, че парите представляват труда дори на този, който ги владее. Кая се, че и аз по-преди някак неясно споделях това мнение. но мен ми трябваше основно да узная какво нещо са парите. И за да узная това, обърнах се към науката.
науката казва, че парите нямат в себе си нищо несправедливо и вредително, че парите са едни естествено условия на обществения живот, което е необходимо: 1) за удобството на размяната 2) за определяне мярката на ценностите 3) за спестовността и 4) за изплащанията. Туй очевидно явление, че когато имам в джоба си триста излишни, ненужни за мен лева, аз, като свирна, мога да събера във всеки цивилизован град стотина хора, които за тези триста лева са готови по желанието ми да извършат най-тежките, отвратителни и унизителни работи, произлиза не от парите, а от твърде сложните условия на икономическия живот на народите, казва науката. Властването на едни хора над други произлизало не от парите, а от туй, че работникът не получава пълната стойност на труда си. непълната пък стойност на труда си той получава поради свойствата на капитала, рентата и работната заплата и сложните отношения между тях и между самото производство, разпределение и ти необходимост на богатствата. П руски излиза, че хората, които имат пари, могат да вият върви от ония , които нямат пари. но науката казва, че работата не се състои в това. науката казва: във всеки вид произведения участват три фактора: земята, запасите на труда (капиталът) и трудът. И ето от разните отношения между тия фактори на производството, от туй, че двата първи фактора – земята и капиталът – се намират не в ръцете на работниците, а у други лица, от това и от произтичащите от него твърде сложни комбинации произлиза поробването на едни хора от други. От какво произлиза туй парично царство, което учудва всички ни със своята несправедливост и жестокост? Коя е причината, поради която едни хора посредством парите властват над другите? науката казва: от делението факторите на производството и произтичащите от това деление комбинации, като потискат работника. Този отговор винаги ми се е струвал странен не само с това, че оставя настрана една част на въпроса
– именно: за значението при това на парите, – но и с делението факторите на производството, което на трезвия човек винаги ще му се види изкуствено и не отговарящо на действителността. Твърди се, че във всяко производство участват три фактора: земя, капитал и труд и при това деление се подразбира, че богатствата (или тяхната ценност – парите) естествено се подразделят между ония, които владеят този или онзи фактор, -така, например, рентата или ценността на земята принадлежи на земевладелеца, процентът – на капиталиста, а изработената заплата на труда – на работника. но така ли е това?
…
Казват, че в европейското общество делението факторите на производството се е извършило, т. е. че едни хора владеят земята, други оръдията на труда, а трети са лишени от земя и от оръдията на труда. Работникът е лишен от земята и от оръдията на труда. ние тъй сме привикнали на това твърдение, че не ни вече учудва неговата странност. Ако ли пък се замислим над това изражение, начаса ще видим неговата несправедливост и дори безсмисленост. В това изражение се крие вътрешно противоречие. Понятието за работника включва в себе си понятието за земята, на която той живее, и оръдията с които работи. Ако той не живееше на земята и нямаше оръдия за работа, той не би бил работник. Такъв работник, който да е лишен от земя и от оръдията на труда, никога не е имало и не може да има. не може да има земеделец без земя, на която да роботи , и без коса, кола и кон; не може да има и обущар без къща на земята, без вода, въздух и оръдия на труда, с които работи. Ако селянинът няма земя, кон и коса, а обущарят къща, вода и шило, това значи, че някой го е изгонил от земята му и му е взел направо или с измама косата, колата, коня, шилото; но никак не значи, че може а има земеделец без орало и обущар без инструменти. Както е немислимо рибар на суша без мрежа иначе, освен ако някой го е прогонил от водата и му е отнел мрежата, така също е немислимо селянин или обущар без земя, на която да живее и без оръдия на труда, освен в случай че някой го е прогонил от земята и му е отнел оръдията на труда. Може да има такива хора, които да ги гонят от едно място на друго, и такива, на които да отнемат оръдията на труда и насила да ги принуждават да работят с чужди оръдия на труда ненужни там предмети, но това не значи, че такова е свойството, а значи само туй, че има случай, когато се нарушава това естествено свойство на производството. Ако ли пък се вземе за фактори на производството всичко туй от което може да бъде лишен работник чрез- насилието на другите, тогава защо да се не счита и претенцията над личността на роба като фактор на производството? Защо претенцията да се владеят слънчевите лъчи, въздухът, водата да не се считат и те за такива фактори? Може да се появи човек, който да издигне стена и с нея да закрие слънцето от съседа си, може някой да отбие и водата на реката в блатото и с това да зарази водата; може да се появи човек, който да счита всеки човек за своя вещ; но нито едната, нито другата, нито третата претенция, ако дори би се изпълнила чрез насилие, не може да бъде призната за основа на делението на факторите на производството и затова също така не е право да се приема измисленото право над земята и над оръдията на труда за отделни фактори на производството, както и това, че измисленото право за ползване от слънчевите лъчи, от въздуха, водата и личността на другия човек да се разглеждат като отделни фактори на производството. Може да има хора, които да заявяват права над земята и над оръдията на труда на работника, както е имало хора, които са заявявали права над личността на работника, и както може да има хора, които да заявяват права на изключителното ползване от слънчевите лъчи, водата, въздуха; може, например, да има хора, които да гонят работника от място на място и със сила да му отнемат произведенията на труда, щом като той ги приготви, да му отнемат и самите оръдия на този труд и да го заставят да работи не за себе си, а за господаря си, както това става във фабриките – всичко това може да го има; но все пак работникът без земя и без оръдия на труда не можа да бъде, както не може човек да бъде вещ на другиго, макар че хората дълго време да са утвърждавали това. И както утвърждаването правото на собственост над личността на друг човек не е могло да лиши рода от вроденото му свойство да търси своето благо, а не това на стопанина си, така и сега утвърждаването правото на собственост над земята и над оръдията на труда на другите не може да лиши работника от вроденото свойство на всеки човек да живее на земята и да работи със своите лични и или общи оръдия туй, което той счита полезно за себе си. Всичко, което може да каже науката, разглеждайки сегашното икономическо състояние, е, че съществува правото на едни хора да владеят земята и оръдията на труда на работниците, вследствие на което за някоя част от тия работници (никак не за всички) се нарушават свойствените на хората условия на производството, тъй че работниците ги лишават от земята и от оръдията на труда и ги прогонват към чужди оръдия на труда; но никак не туй, че това случайно нарушение закона на производството е самият закон на производството. Като твърди, че делението факторите на производството е и самият основен закон на производството, икономистът върши същото, което би направил един зоолог, който като види множество канарчета в кафези, с подстригани крилца, би заключил от това, че кафезът и в него съдът с вода, което се издига по стълбичката, е най-същественото условие за живота на птиците и че птичият живот се движи от тия три фактора. Колкото и много канарчета да живеят в картонени къщички и с подстригани крилца, зоологът не може да признае картонените къщички за естествено свойство на птиците. Колкото и много да има работници пропъдени от местата им и лишавани и от произведенията и от оръдията на труда им, естественото свойство на работника да живее на земята и да работи със свои оръдия туй, което му е нужно, ще си остане същото. Има неоснователни права на едни хора над земята и над оръдията на работническия труд, точно така, както в древния свят едни хора са имали права над личността на други; но никак не може да има разделение на хората на господари и роби, както това са искали да установят в древния свят, и никак не може да има разделение на факторите на производството на земя и капитал, както това искат да установят икономистите в днешното общество. А тия именно права на едни хора над свободата на другите науката нарича естествени свойства на производството. Вместо да взема основите си из естествените свойства на човешките общества, науката ги е взела от един частен случай, и за да оправдае този частен случай, признала е правото на едни човек над земята, от която се храни други човек, и над ония оръдия на труда, с които работи други, т. е. признала е такова едно право, каквото никога не е имало и не може да има и което в самото си изражение носи противоречие, понеже правото над земята на един човек, който не работи земята, всъщност не е друго освен правото да се ползвам от земята, от която са аз не ползвам; правото пък над оръдията на труда не е друго освен правото да работя с ония оръдия на труда, с които не работя. науката със своето деление факторите на производството твърди, че естественото състояние на работника е туй неестествено състояние, в което се той намира; също тъй както в древно време чрез дележа на хората на граждани и роби се е твърдяло, е неестественото положение на робите е естествено свойство на човека. Това именно деление, прието от науката само за да оправдае съществуващото зло; и поставено от нея в основата на всичките си изследвания, е направило туй, че науката напразно се опитва да даде някакви обяснения на съществуващите явления. Като отрича най-ясните и прости отговори на въпросите, които й се представят тя дава едни отговори, които нямат никакво съдържание.
Въпросът на икономическата наука се състои в следното: коя е причината, поради която едни хора, които имат земя и капитал, могат да поробват ония хора, които нямат земя и капитал? Отговорът, който представя на здравия смисъл, е този, че това произлиза от парите, които имат свойството да поробват хората. но науката отрича това и казва: това произлиза не от свойството на парите, а от туй, че едни имат земя и капитал, а други нямат. ние питаме: защо хората, които имат земя и капитал, поробват ония, които нямат, а ни отговарят: защото те имат земя и капитал. но ние за това същото питаме. Лишението от земя и оръдия на труда съставлява именно поробването. Този отговор прилича на латинското facit dormire quia habet virtus dormitiva. но животът не престава да поставя своя съществен въпрос, и дори самата наука вижда това и се старае да отговори на него, но никак не може да направи това, излизайки от своите основи и се върти в своя омагьосан кръг. За да направи това, науката трябва преди всичко да се откаже от своето лъжливо деление факторите на производството, т. е. от признанието последствията на явленията за тяхна причина, и трябва да търси отначало най-близката, а после по-далечната причина на ония явления, които съставляват предмета на нейните изследвания. науката трябва да отговори на въпроса: коя е причината на туй, че едни хора са лишени от земя и от оръдията на труда, а други ги притежават? Или – коя причина произвежда отчуждаването на земята и оръдията на труда от тия, които обработват земята и работят с оръдията? И щом като науката си постави този въпрос, тогава ще се явят нови съображения, които ще превърнат всичките положения на предишната quasi наука, които се въртят в безизходния кръг на твърдението, че бедственото положение на работника произлиза от това, че то е бедствено. За простите хора изглежда несъмнено, че най-близката причина за поробването на едни хора от други са парите. но науката, като отрича това, казва че парите са само оръдие за размяна, което няма нищо общо с поробването на хората.
Глава ХIХ
Ако тази въображаема наука – политическата икономика – не се занимаваше със същото, с което се занимават всичките юридически науки, а именно с апология на насилието, тя не би могла да не види това странно явление, че разпределението на богатствата и лишаването на едни хора от земя и капитал, и поробването на едни хора от други, че всичко това е в зависимост от парите и че само посредством парите сега един хора с ползват от труда на другите, т. е. поробват ги.
Повтарям, човек, който има пари, може да купи всичкото жито и да омаломощи другиго с глад и за хляб да го пороби съвсем. Тъй това и става пред очите ни в огромни размери. Изглежда, че би трябвало да се потърси свръзката на тия явления на поробването с парите, но науката с пълна увереност твърди, че парите нямат никаква връзка с поробването.
Науката казва: парите са също такава стока, както и всяка друга, която има стойността на своето производство, само с тази разлика, че тази стока (парите) е избрана като най-удобното средство за размяна, за определяне цените, за спестяване и за изплащане: един изработил обувки, друг изкарал жито, трети отгледал овце и ето че за да могат по-удобно да си разменят произведенията, те приготвят пари, които представляват съответна част на труда, и с тяхна помощ си разменят подметки срещу овнешко месо и пет килограма брашно.
Хората на тази въображаема наука твърде обичат да си представят такова едно положение на работите; но такова положение никога не е имало в света. Такава представа за обществото прилича на представата за първобитното неизвратено, съвършено човешко общество, което предишните философи са обичали да си въобразяват. но такова нещо никога не е имало. Във всичките човешки общества, където е имало пари, като пари, винаги е съществувало и насилието на силния и въоръжения над слабия и невъоръжения; а там, където е имало насилие, знаците на ценностите – парите, каквито и да били те: добитък, платове, кожи или метали, -винаги е трябвало да губят това значение и да получат значение на откуп от насилието. Парите несъмнено имат ония безобидни свойства, които науката изброява, но тия свойства те биха имали в действителност само в такова едно идеално общество, в което не би се появило насилието нито на един човек над друг човек; но в такова общество и парите, като пари, като обща мярка на ценността, съвсем ни би ги и имало, както не е имало и не е могло да ги има във всичките общества, които не са били изложени на общото държавно насилие. Във всичките пък известни нам общества, където парите ги има, те получава значение на размяна, само защото служат като средство за насилие. И главното им значение не е в туй, да служат за средство за размяна, а в туй, да служат на насилието. Там, където има насилие, парите не могат да служат за правилно средство за размяна, понеже те не могат да бъдат мярка за ценностите. не могат те да бъдат мярка на ценностите, защото, щом като в обществото един само човек може да отнеме от друг произведенията на труда му, начаса се нарушава тази мярка. Ако на пазара бъдат заедно заведени коне и крави отгледани от стопаните и други отнети със сила от други стопани, т, разбира се, че в този пазар цената на конете и кравите не ще вече съответства на труда за тяхното отглеждане и ценността на всичките други предмети ще се измени съобразно това изменение, и парите не ще определят ценността на тия предмети. Освен това, ако с насилие може да се добие крава, кон или къща, със същото насилие могат да се добият и самите пари и с тия пари да се купят и всякакви произведения. Ако ли пък и самите пари се добиват с насилие и се употребяват за купуване на предмети, тогава парите губят вече съвсем всяко подобие на средство за размяна. насилникът, който е отнел парите и ги дава за произведения на труда, не прави размяна, а само чрез парите си взема всичко, което му трябва.
Но дори и да съществуваше такова въображаемо, невъзможно общество, в което без общо държавно насилие над хората, парите – сребро или злато – биха имали значение като мярка на ценностите и като средство за размяна, то и в такова общество, при появяването на насилието парите начаса биха изгубили своето значение. Явява се, например, в такова общество някой насилник във вид на завоевател. Да предположим, че този насилник ще заграби и кравите, и конете, и дрехите, и къщите на жителите, но за него е неудобно да владее всичко това и затова той, естествено, ще се досети да заграби от тия хора и туй, което сред тях съставлява всякакъв вид ценност и се разменя срещу всевъзможни предмети – именно: парите. И начаса значението на парите, като мярка на ценностите, престава да съществува в такова общество, защото мярката на ценността на разните предмети ще зависи винаги от произвола на насилника. Оня предмет, който ще е по нужен на насилника и за който той ще дава повече пари, ще добие по-голяма ценност, и обратно. Тъй че в едно общество, което се е изложило на насилие, парите начаса добиват едно преобладаващо значение като насилническо средство за насилника и ще задържат значението си като разменно средство за насилваните само дотолкова и в такова отношение, каквото е изгодно за насилника.
Глава ХХI
Парите са като робството: същата цел и същите последствия. Тяхната цел е да освободят човека от първородния закон, както го нарича вярно един дълбок писател от народа, или от естествения закон на живота, както го наричаме ние, и който закон предписва всекиму от нас личен труд за удовлетворение на потребностите си. И последиците на робството за владетеля са: появяване и измисляне на нови и безкрайни нужди, които никога не могат да се наситят, още и изнеженост, извращения и разврат, а за робите – потискане на човека и принизяването му до степен на животно.
Парите, прочее, са една нова страшна форма на робството. Както старото робство те развращават едновременно и роба и господаря, само че в много по-голям размер, понеже те освобождават и единия и другия от личните им човешки отношения.
…
Разбрах че, нещастията на хората произлизат от робството, в което едни държат други хора. Аз разбрах, че днешното робство произлиза от военното насилие, от присвояването на земята и искането парични данъци. И като разбрах значението на всичките три оръдия на новото робство, аз не можех вече да не желая да се избавя от участието си в него.
Когато бях робовладелец, когато имах крепостни и разбрах безнравствеността на това положение, аз се стараех заедно д другите, които разбираха това, да се избавя от него. Избавлението ми се състоеше в това, че като го считах за безнравствено, стараех се, докато се съвсем избавя от това положение, доколкото мога по малко да проявявам робовладелческите си права, и живеех и оставях и другите да живеят така, като че ли тия права не съществуват, като при това с всички средства внушавах на другите робовладелци незаконността и безчовечността на въображаемите им права. Същото нещо аз не мога да не направя и относно сегашната форма на робството, т. е. колкото мога по малко да заявявам правата си, докато не се съвсем откажа от тия права, които ми ги дава землената собственост и парите, които се крепят от военното насилие; и същевременно не мога с всички средства да не внушавам и на другите хора незаконността и жестокостта на тия въображаеми права. Участието в робството от страна на робовладелците се състои във възползването от чуждия труд, все едно дали това робство се гради на правото му над роба или на туй, че владее земя и пари.
И затова ако един човек наистина не обича робството и не иска да участва в него, първото нещо, което той ще направи е, че не ще се ползва от чуждия труд нито посредством владеенето на земята, нито чрез служене на правителството, нито чрез пари.
Отказът пък от всички средства, които се употребяват за ползване от чуждия труд, ще доведе такъв човек до необходимостта от една страна да намали потребностите си, а от друга – да върши сам туй, което по-рано други са вършили за него.
И това просто и несъмнено заключение прониква във всичките подробности на живота ми, изменя го изцяло, изведнъж ме избавя от всички нравствени страдания, които изпитвах при вида на хорските страдания и разврат, и същевременно изведнъж премахва и всичките три причини, които ми пречеха да помагам на бедните и на които се натъкнах, като търсех причините за несполуката си да им помогна.
Първата причина бе стичането на хората в градовете и поглъщането там на селските богатства. Стига само човек да не желае да се ползва от чуждия труд посредством това, като заема правителствена служба, или като владее земя, или притежава пари, и затова доколкото може сам да удовлетворява нуждите си, и тогава никога не ще и помисли да остави селото (където най-лесно се удовлетворяват нуждите) и да се пресели в града, където всичко е произведение на чужд труд и всичко трябва да се купува; и тогава в село човек ще бъде в състояние да помага на нуждаещите се и не ще изпитва онова чувство на безсилие, което аз изпитвах в града, като исках да помагам на хората не със свой, а с чужд труд.
Втората причина бе разделението между богатите и бедните. Стига само човек да не иска да се ползва от чуждия труд посредством служба, владение на земя и пари, и той ще бъде заставен от необходимостта сам да удовлетворява потребностите си, и тогава начаса от само себе си ще се срине оная стена, която го отделя от работния народ, и той ще се слее с него, ще застане рамо до рамо с него и ще има възможност да му помага.
Третата причина бе срамът, който произлизаше от съзнанието за безнравствеността на притежанието ми на ония пари, с които исках да помагам на хората. Стига само човек да не желае да се ползва от чужд труд посредством служба, владение на земя и пари, и тогава ние никога не ще имаме ония грешни пари, притежаването на които възбуди у хората, които нямат пари, такива изисквания, които аз не можех да удовлетворя, а у мен възбуди чувство на съзнаване на своята правота.
Глава ХХVI
По какъв начин може един човек, който счита себе си, да не кажа християнин, образован или хуманен, а просто живее така, че да не взема участие в борбата за живот на цялото човечество, а само да поглъща трудовете на хората, които се борят за живот, и по такъв начин да увеличава труда на борещите се и числото на погиващите в тази борба? А с такива хора е пълен нашият така наречен християнски и образован свят. Освен че светът е пълен с подобни хора, но и самият идеал на нашия християнски и образован свят е да се стреми към добиване на най-големи богатства, които дават на човек удобства и възможност да се освободи от борбата за живот и колкото може повече да се ползва от труда на братята, които гинат в тая борба.
Как са могли хората да паднат в такова едно чудно заблуждение?
Глава ХХХVIII
Аз се стараех да не лъжа себе си и да изкореня от себе си останките от лъжовното мнение, което имах за значението на своето образование и таланти и гледах да се покая; но по пътя за решаването на въпроса: какво да се прави? – яви се ново затруднение: работите за вършене са така много и различни, че трябваше да се посочи кое именно трябва да се прави. И отговора на този въпрос ми го достави искреното ми покаяние за злото, в което живях.
Какво да се прави? Какво именно да се прави? – питат всички, питах и аз дотогава, докогато под влияние на високото за себе си мнение не виждах, че първата ми и несъмнена работа е да се обличам, отоплявам и прехранвам сам, да се грижа за жилището си и в това нещо да служа и на другите, защото откакто светът е светувал, в това самото нещо се е състояла и се състои първата грижа на всеки един човек.
Пълно удовлетворение на телесните си и духовните потребности човек намира само в това именно: да се прехранва, облича и подслонява себе си и своите си – това е удовлетворение на телесната му потребност; да върши същото нещо и за другите хора – удовлетворение на духовната му потребност. Всяка друга дейност на човек само тогава е законна, когато е удовлетворена тази първа потребност.
И действително, в каквото и да полага човек призванието си: било в туй, да управлява хората или да защитава съотечествениците си, било че върши богослужение или поучава другите, било че измисля средства за увеличение приятността на живота, или открива законите на вселената или пък въплъщава вечните истини в художествени образи, – за един загрижен човек отговорността му да участва в борбата с природата за подържане на своя и на другите живот ще стои всякога на първо място. Тази отговорност ще бъде винаги на първо място. Тази отговорност ще бъде винаги първата, защото на хората най-нужното нещо преди всичко е животът, и за да се защитават и поучават на наука и за да им се прави животът по-приятен, трябва първо да се съхранява самият им живот, а пък неучастието им в борбата и поглъщането на чужди трудове унищожава живота им. И затова невъзможно безумно е да се помага на хората в живота им, когато от друга страна се унищожава самият им живот.
Задължението на човека да се бори с природата, за придобиване жизнени средства, винаги ще бъде първото и несъмнено от всички други отговорности, защото това задължение е един закон на живота, отстъпването от който довлича едно неизбежно наказание – унищожението на телесния или разумният живот на човека.
Ако е един човек, който живее сам, уволни себе си от задължението да се бори с природата, той начаса се наказва с това, че тялото му погива.
Ако ли пък човек освободи себе си от това задължение, като заставя другите да го вършат и като с това губи живота им, тогава той също така начаса се наказва с лишаването си от разумен живот, т. е. животът, който има разумен смисъл.
Аз така бях извратен от миналия си живот, в нашия свят, така изкусно е скрит този пръв и несъмнен закон на Бога или на природата, че ми се стори странно, страшно и срамно дори изпълнението на този закон, като че ли можеше да бъде срамно и страшно изпълнението на вечния несъмнен закон, а не отстъплението от него.
Отначало ми се струваше, че за да постъпя съгласно тоя закон, ще има нужда от приспособления, устройства от съдействието на единомислещи хора, съгласие на семейството ми да живеем на село, после срам ме беше някак си да кажа на хората, че ще направя такава една неприлична на нашия кръг постъпка, каквато е телесния труд и по такъв начин не знаех как да се заловя за тази работа. но достатъчно ми беше да разбера, че това не е някаква изключителна дейност, която трябва да се измисля и устройва, а че тази дейност е само едно възвръщане от лъжовното положение, в което се намирах, към естественото и че тя е само едно изправяне на лъжата, в която живеех, – стигаше ми да съзная това и всички затруднения изчезваха.
нямаше нужда от устройване и очакване съгласието на другите, защото винаги в каквото и положение да се намирах, имаше хора, които хранеха, обличаха и отопляваха освен себе си, но и мен и навсякъде при всички условия аз можех сам да правя това заради себе си и заради тях, стига да имах време и сили. В това неправилно и някак си чудно за хората занятия аз не можех да изпитвам никакъв лъжовен срам, защото, като не вършех това, аз изпитвах пак един истински срам.
И още при самото ми съзнаване на това положение и при практическите му изводи аз бях възнаграден напълно, затова че не се показах малодушен пред заключенията на разума и затова че отидох нататък, накъдето те ме водеха. Като дойдох до тези практически изводи, аз бях поразен от лекостта и простотата в разрешението на всички ония въпроси, които преди ми се показваха толкова трудни и невъзможни.
на въпроса: какво трябва да се прави? – изпъкна един много определен отговор: преди всичко трябва да приготвя това, което на мен самия ми е нужно, т. е. самовара си, печката си, водата си, дрехите си и всичко това, което аз сам мога да си го направя.
на въпроса: не ще ли се покаже тази пи постъпка странна на хората? – оказа се, че тази странност продължи около една седмица само и след това излиза странно обратното, т. е. ако се възвърна към предишните условия.
На въпроса: има ли нужда да се организира този физически труд и да се устройва подобно общество на село – на полето? – оказа се, че всичко това е излишно и че трудът ако има за цел не добиването възможност да се стои празен и да се ползваме от чуждия труд, какъвто е трудът на хората, които трупат пари, а ако има за цел удовлетворението на нуждите, тогава той сам ще привлича хората от града в селото, при нивите, където трудът е най-плодотворен и радостен. А общества да се съставят няма нужда, защото когато един човек се труди, той от само себе си естествено привиква към съществуващото общество на трудещите се хора.
На въпроса: този труд не ще ли ми погълне всичкото време и дали не ще ме лиши от възможността да се занимавам с оная умствена деятелност, която аз обичам, към която съм привикнали и която в минутите на съмнение я считам за не дотам безполезна за другите? на този въпрос аз получих един съвсем неочакван отговор. Оказа се, че енергията на умствената деятелност се е усилила и се усилва равномерно, като същевременно, съразмерно телесното напрежение, се освобождава от всичко излишно.
Оказа се, че като посвещавам на физическия труд 8 часа, т. е. тази половина от деня, която напред я прекарвах в тежки борби със скуката, остават ми още 8 часа, от които според условията си аз имам нужда само от 5 часа за умствен труд; и излиза, че ако аз – доста плодовит писател, който през течението на почти 40 години нищо не съм вършил, освен да пиша и съм написал 300 печатни коли, – ако през тия 40 години бях работил наред с работния народ, без да считам зимните вечери и празници, ако четях и се учеха по 5 часа на ден и в празниците само бях писал по две страници на ден (а аз пишех понякога и по цяла кола на ден), бих изписал същите 300 коли за 14 години. Оказа се едно чудно нещо: че една проста аритметическа сметка, която и едно седемгодишно дете може да направи, аз досега не съм могъл да я направя. В едно денонощие ние спим 8 часа и остават ни още 16. Ако който и да е човек, като се занимава с умствена работа, посвети на тази си работа по 5 часа всекидневно, той би направил много нещо, а къде остават останалите 11 часа?
Оказа се, че физическия труд не само не изключва възможността да се работи умствено, но той даже подобрява достойнството на умствената работа и я поощрява.
на въпроса: дали физическия труд не ще ме лиши от много безвредни радости свойствени на човека, като: насладата от изкуствата, придобиването разни знания, общуването с хората и въобще щастието от живота? – Оказа се съвършено обратното: колкото по-напрегнат биваше трудът и колкото по се приближаваше той до грубия земеделски труд, толкова повече са ползвах от насладите и знанията, толкова по влизах в тясно и любовно сношение с хората и по такъв начин толкова повече се ползвах от щастието на живота.
на въпроса (който така често чувам от хора не съвсем искрени): какъв резултат може да произлезе от такава една нищожна капка в морето, каквато представлява моят личен физически труд? – получи се един най-чуден и неочакван отговор. Оказа се, че стигаше, щото физическият труд да ми стане едно привично условия на живота, за да се премахнат веднага от само себе си повечето ми лъжливи и обичния привички и нужди от предишното ми физическо безделие. Без да говоря за привичката ми да обръщам деня в нощ и обратно, и за необходимостта ми да имам хубава постелка, дрехи и условна чистота, неща, които са първо невъзможни и стесняващи физическия труд, но дори и самата ми храна, и самата ми предишна нужда от качеството на храната се съвсем измени. Вместо сладката, тлъстата, деликатна и сложна храна, която напред ми се искаше, стана ми сега нужна и по-приятна най-простата храна, като зелената чорба, кашата, черният хляб, чаят и пр. Така че без да говоря за влиянието, което оказаха на мен с примера си простите работници, с които влизах в отношения, и които се задоволяваха с малко, но и самите ми потребности незабелязано се измениха вследствие на труда ми, така че капката ми физическа труд всред морето общ труд се увеличаваше съразмерно привикването и усвояването ми на работата: съразмерно плодотворността на труда ми, нуждата ми от чужд труд се намаляваше постепенно и живота ми естествено без усиля и лишения се свеждаше към такъв един прост живот, за който аз не можех и да си мечтая дори, без изпълнението закона на труда. Оказа се, че най-скъпите потребности, които исках от живота, като: тщеславие и разсейване на скуката, произлизали направо от празния ми живот.
При физическата работа не остава място за тщеславието и няма нужда от развлечение, тай като всичкото време е приятно запълнено и след умората, простата почивка пред една чаша чай или при прочитането на една книжка или пък ри разговор с близките е несравнено по-приятна, отколкото театърът, концертът, играенето на карти, големите общества и всички други неща, които така скъпо струват.
на въпроса: дали този непривичен труд не ще ми повреди здравето, което е необходима за възможността да се служи на хората? – оказа се, че въпреки положителните твърдения на знаменитите лекари, какво усилният физически труд, особено в моята възраст, можел да има лоши последствия (и че по-добре би било да се прави шведска гимнастика, манеж и прочие приспособления, които да заместят естествените условия на човешкия живот) оказа се, че колкото по напрегнато работех, толкова по силен, по-бодър, по весел и по-добър се чувствах. Така че оказа се несъмнено, че както другите изкуствени измислици на човешкия ум: вестници, театри, концерти, визити, балове, карти, романи и пр. не са нищо друго, освен едно средство за поддържане духовния живот на човека вън от естествените му условия да се труди за другите, същото неща са и всичките медицински и хигиенни измислици на човешкия ум, касаещи се до храната, питието, помещенията, вентилациите, дрехите, лекарства, водните гимнастически, електрически и всевъзможни други начини за лекуване; мен ми стана ясно, че всички тези хитри мъдрости не са освен едни средства, за да поддържат телесния живот на човека вън от естествените му условия на труда. Оказа се, че всичките измислици на човешкия ум за приятното устройство на физическия живот на празните хора са съвършено подобни на това, което хората биха измислили за устройство на едно херметически покрито здание, в което посредством разни механически оръдия, изпарения и растения да може да се добива най-добрият въздух, когато за тази цел е достатъчно само да се отвори прозорецът, достатъчно е да се върши това, което е свойствено само на човека, но и на животното, а именно: погълнатата храна, вкараната енергия да се изразходва, да се разреди чрез мускулна работа.
Всички измислици в областта на медицината и хигиената за хората от нашия кръг са същото нещо, както когато един механик би сгорещил силно парния казан, който не работи, би запушил всичките му издишки и подир това би се заловил да измисля средства, чрез които да може да попречи на пукването на този казан.
И когато ясно разбрах всичко това, стана ми смешно. Чрез цяла върволица съмнения и след дълго мислене аз дойдох до необикновената истина, че ако човек има очи, има ги за да гледа с тях, а ушите за да слуша с тях, краката за да ходи, а ръцете и гърбът си за да работи с тях и че ако човек не употребява тези си членове за каквото са те назначени, за него ще бъде по-лошо. Дойдох до заключение, че с нас привилегированите хора се е случило същото нещо, което се беше случило и с жребците на един моя познат. Той поръчал на нагледника си, който не обичал и не отбирал твърде от коне, да избере няколко жребеца от хергелето, да ги върже на яслата и да ги охрани. Този последният изпълнил поръчката, но като се боял за скъпите коне, той не посмял ги повери никому и на мястото (в яхъра) им давал овес и ги поил, а никак не ги яздил и не ги развеждал дори. най-после от толкова стоене на едно място се повредили и станали неспособни на работа. Същото се е случило и с нас, но разликата е само тази, че конете не могат се излъжат с нищо и за да не ги пускат да ходят, тях ги държат вързани с въжета, а нас ни държат в същото неестествено и гибелно за нас положение чрез съблазни и лъжи, които са ни заблудили и ни държат вързани като със синджири.
ние сме си устроили един живот противен на нравствената и физическата природа на човека и после си напрягаме умът, за да уверим хората, че този е най-добрият живот. Всичко това, което наричаме култура: нашата наука, изкуство и усъвършенстването на приятностите на живота не са освен едни опитвания да се подлъжат нравствените потребности на човека; и всичко, което носи името хигиена и медицина, не пак освен едно опитване да се залъжат естествените и физическите нужди на човешката природа.
…
На мен ми се вижда работата така: денят на всеки човек се разделя от самото ядене на 4 части: 1) до сутрешната закуска; 2) от закуската до обяд; 3) от обяд до пладне и 4) от пладне до вечеря. А работата на човека, към която чувства нужда, се дели на 4 вида: 1) работа на мускулните му сили, работене с ръце ,крака, плещи, кръст – въобще тежък труд, който изпотява; 2) работа с пръстите и китките на ръцете, каквато е занаятчийската работа; 3) работата на умът и въображението и 4) общуването с другите хора. И нещата, от които човек има нужда, и те могат да се разделят на 4 вида; всеки човек се ползва 1) от произведенията на тежкия труд: хляб, добитък, къща, кладенец, мост и пр.; 2) от занаятчийски произведения, като дрехи, обувки, покъщнина и пр.; 3) от произведенията на умствената дейност – от науката и изкуствата и 4) от общуването на хората: запознанства и пр. и пр. Струва ми се, че най-добре е така да се разделят заниманията през деня, защото да може човек да си упражнява всички четири способности и сам да произвежда и четирите вида предмети, от които се ползва, и по такъв начин първата част на дена да бъде посветена на тежкия труд, втората на по-лек ръчен труд, третата на умствен труд и четвъртата на общуване с хората. Добре ще е, ако може човек така да си устрои работата, но ако не може , едно нещо е важно, е именно, да съзнава винаги задължението да се труди и всяка част от деня да използва в труд. Струва ми се, че само така ще може да се унищожи това лъжовно разделение на труда, което съществува в нашето общество и ще може да се възстанови онова справедливо разделение на труда, което не нарушава щастието на човека.
…
„Но разделението на труда е по-износно“. За кого е по-износно? То е по-износно само за да се изкарат по-скоро колкото се още повече обувки и басма. но кой ще прави тия обувки и басма? – Хората, които от поколение на поколение са правили само иглени уши по фабриките. Така че как може това да бъде по-износно на хората? Ако ли е работата да се изкарат колкото се може повече басми и игли, тогава добре; но тук работата се касае до хората и тяхното благо. А благото на хората е в живота. А животът е в работата. Така че как може необходимата мъчителна и скучна работа да бъде по-износна за хората? Ако ли работата се състои в това, да се глада ползата само на едни хора, без да се взема в съображение благото на всички, тогава най-износно ще бъде, едните хора да почнат да ядат другите. Казват дори, че било вкусно човешкото месо.
едно нещо е най-износното за всички хора, а именно това, което и аз заради себе си желая, т. е. най-голямото благо и удовлетворение на всички потребности, които са вложени в мен: и телесни, и душевни, и на съвестта, и на разума. И ето че за себе си аз намерих, че за да бъда щастлив и за да мога да удовлетворявам всичките си нужди, нужно ми е само да се излекувам от безумието, в което заедно с лудия княз Блохин живеех и което се състои в това, че от господата не се изисква да работят, а всичко това други са длъжни да го направят; аз намирам, че нищо подобно не трябва да измислям, а само трябва да върша това, което е свойствено на един човек, който си удовлетворява потребности. И като стигнах до това, убедих се, че трудът за удовлетворението на потребностите от само себе си се разделя на разни видове, от които всеки си има своята добрина и не само не е тежък, но дори служи и за почивка от другия труд.
Аз в груба форма (ни най-малко не настоявам на справедливостта на това деление) разделих този труд според потребностите на 4 отдела, и старая се да изпълнявам доколкото мога това разпределение. Така че, ето какви отговори намерих аз за себе си на въпроса: какво трябва да правим?
Първо да не лъжа самия себе си; колкото и отдалечен да съм от истинския път, който разумът ми открива, но при все това да не ме е страх от истината.
Второ: да се отрека от правотата на своя живот и от високото мнение, което имам за себе си, от преимуществата и особеностите си, които ме отличават от другите хора, ида се призная за виновен.
И трето: да изпълнявам вечния и несъмнен човешки закон, т.е. с цялото си същество и без да се срамувам от някоя работа, да се бора с природата за подържане на своя живот и на живота на другите хора.
Глава ХХХIХ
Великите и истински дела са винаги прости и скромни.
А най-великото дело, което ни предстои сега, е разрешението на тия страшни противоречия, в които живеем.
А пък работите, които разрешават тези противоречия, са именно тези скромни, незабелязани и наглед смешни дори работи, както да си служи човек сам с физическа работа, па ако може да служи и на другите, и това именно предстои на нас – богатите хора, ако само разберем нещастието, безсъвестността и опасността на положението, в което сме изпаднали.
Какво ще излезе от това, че аз и друг някой, или че десетина хора не ще презираме физическата работа, а ще я считаме за необходима за нашето щастие, спокойствие на съвестта и безопасността си? Ще излезе това, че десетина, дванадесет или тринадесет хора, без да влизат в стълкновение с някого и без никакво насилие, нито правителствено, нито революционно, ще разрешат за себе си този наглед неразрешим за целия свят въпрос и ще го разрешат така, че ще им бъде драго да живеят, съвестта им ще се успокои и злото на потисничеството не ще ги вече плаши; ще излезе това, че и другите хора ще видят, че благото, което те навсякъде търсят, се намира до самите тях и че неразрешимото наглед противоречие на съвестта им и на световното устройство се разрешава по един най-лек, радостен начин и че вместо да се боим от хората, които ни заобикалят, трябва да се сближим с тях ида ги обичаме.
неразрешимият наглед икономически и социален въпрос е също като сандъчето на Крилов (прочут руски баснописец) То просто се отваря. но и то няма да се отвори дотогава, докато хората не направят първото и просто нещо, именно да го отварят сами.
неразрешимият наглед въпрос е същият стар въпрос за възползването на едни хора от труда на другите и този въпрос в наше време се изразява в собствеността.
По рано се възползвали от труда на другите направо чрез робство и насилие, а в наше време това се върши посредством собствеността.
Собствеността в днешно време е коренът на всичкото зло и страдания на хората, които я притежават или са лишени от нея. Тя е мъчител на съвестта на тия, които злоупотребяват с нея и тя причинява главната опасност за стълкновението между тия, които я притежават в голям размер, и тия, които са лишени от нея. Собствеността е коренът на злото и същевременно тя е самото нещо, към което е насочена всичката дейност на съвременното общество, туй, което ръководи дейността на целия сегашен свят.
Държавите-правителствата интригуват помежду си и воюват за собственост: заради бреговете на Рейн, за земи в Африка, в Китай или на Балканския полуостров. Банкерите, търговците, земевладелците и фабрикантите се трудят, лъжат, хитруват, мъчат се и другите все за собственост; чиновниците и занаятчиите се блъскат, лъжат се помежду си и страдат пак от собственост; съдилищата и полицията пазят собствеността; затворите, тюрмите и всички ужаси, с които са свързани така наречените наказания, съществуват в се заради собствеността.
Собствеността е коренът на цялото зло; и ето че с разпределението и осигуряването на собствеността се занимава цял свят.
…
Най-напред към числото на хората, които съзнателно работят за изпълнението на този естествен закон, се ще присъединят и хора, които полусъзнателно признават същото, сетне към тях ще се присъединят още по –голямо число хора, благодарение на доверието им към последните, и най-сетне болшинството от хората ще признае това и тогава ще стане това, че хората ще престанат да губят себе си и ще намерят щастие. Това ще бъде тогава (и то ще бъде твърде скоро), когато хората от нашия кръг, а след тях и останалото огромно болшинство съзнаят, че не е срамно да се изпразват и чистят нужници, а е срамно да се пълнят и после да се карат други наши братя да ги изпразват; че не е срамно да се ходи с галоши на гости със собствено изработени обувки, а срамно е да се ходи с галош покрай хора, които нямат никакви обувки; че не е срамно да се не знае френски или последната новина, а срамно е да се яде хляб, без да се знае как се той прави; че не е срамно да нямаш колосана риза и модни дрехи, а срамно е да ходиш с чисти дрехи, които показват своята празнота; че не е срамно да имаш оцапани ръце, а срамно е да нямаш по ръцете си мазоли.
Но всичко това ще бъде тогава, когато ще го изиска общественото мнение. А общественото мнение ще го изиска, когато в съзнанието на хората ще се унищожат ония съблазни, които са скривали истината от тях. В мое време по такъв начин станаха големи промени. И тези промени се извършиха само защото се измени общественото мнение. В първите години от живота ми, богаташите ги беше срам, ако се не возеха с четири коня на файтона си и с двама лакеи; срам ги беше да нямат лакеи и горнични, които да ги обличат, обуват и др., а пък сега изведнъж стана срамно, ако се не облича и обува някой сам и ако се вози на файтон с четири коня и двама лакеи. Всичките тия промени ги е направило общественото мнение, а нима не са ясни и ония промени, които сега се готвят от общественото мнение?
Из „Толстоизмът. Божествената същност на човека“, 2008
Съставител: Йордан Йорданов
