Избрани части от религиозно-социалните съчинения на Л. Толстой:
И чак когато изгубих вярата, както във всички тълкувания на учената критика, така и в тълкуванията на ученото богословие, и отхвърляйки ги, според думите на Христа: „ако не ме възприемете като децата, няма да влезете в царството Божие…“ – чак тогава изведнъж разбрах това, което не разбирах по-рано. Аз не повярвах благодарение на някакво изкусно дълбокомислено разместване, сравняване, претълкуване; напротив, всичко ми се откри тогава, когато забравих всички тълкувания. Мястото, което стана за мене ключ на всичко, беше мястото, от гл. V на Матея, с. 39 – „Чули сте, че е речено: „Око за око, зъб за зъб“. А пък аз ви казвам: не се противете на злото“. Тия думи изведнъж ми се показаха съвсем нови, като че никога по-рано не бях ги чел.
По-рано, когато четях това място, аз винаги пропусках, поради някакво странно помрачение, думите: а пък аз ви казвам: не се противете на злото. Също като че тия думи съвсем липсваха или като че нямаха никакво значение.
По-късно, при разговори с мнозина християни, които познаваха евангелието, мене често ми се е случвало да забележа и у тях същото помрачение. Тия думи никой не ги помнеше и често при разговор върху това място християните взимаха евангелието, за да проверят има ли там такива думи. Също така и аз пропущах тия думи и започвах да разбирам само следващите: „И който те удари по дясната буза, обърни му и другата…“ и т.н. И винаги тия думи ми се представяха като изисквания за страдания, лишения, несвойствени на човешката природа. Тия думи ме изпълваха с умиление, аз чувствах, че би било прекрасно да се изпълнят. но аз усещах също така, че никога няма да имам сили да ги изпълня, за да не страдам. Аз си казвах: е добре, аз ще си обърна бузата
– ще ме ударят втори път; аз ще дам – ще ми вземат всичко. Аз няма да имам живот. А мене животът ми е даден – защо ще се лишавам от него. Христос не може да иска това. Така си казвах аз по-рано, защото предполагах, че Христос с тия думи възхвалява страданията и лишенията и породи това думите му са преувеличени, неточни, неясни; сега обаче, когато аз разбрах думите за непротивене на злото, мене ми стана ясно, че Христос нищо не преувеличава и не изисква страдания за страдания, а твърде определено и ясно казва това, което иска да каже. Той казва: „не се противете на злото; и като вършите това, знайте предварително, че могат да се намерят хора, които след като ви ударят по едната буза, и като не срещнат съпротивление, ще ви ударят и по другата; след като ви вземат ризата, ще ви вземат и палтото; след като се възползват от вашата работа, ще ви накарат още да работите; ще взимат, без да ви връщат… но, макар и така да бъде, не се противете на злото. на тия, които ще ви бият и обиждат, правете им въпреки това добро. И когато аз избирах тия думи така, както са казани, изведнъж всичко, що беше тъмно, ми стана ясно, и което ми се струваше преувеличено, стана напълно точно. Аз разбрах изведнъж, че центърът на тежестта на цялата мисъл е в думите: „не се противете на злото“, а останалото е само разяснение на първото положение. Аз разбрах, че Христос никак не иска да си подлагаме бузата и да си даваме палтото, само за да страдаме, а казва да не се противим на злото, макар че може би от това ще страдаме. Също както бащата, който изпраща сина си на дълъг път, не му казва – да си не доспива, да си не дояжда, да се мокри и зъзне, – ако му каже: „Ти си продължавай пътя, макар че може да ти се случи да се измокриш, да мръзнеш, въпреки всичко, продължавай“. Христос не казва: подлагайте си бузите, страдайте, а казва: не се противете на злото, и каквото и да се случи с вас, не се противете на злото. Тия думи: не се противете на злото, или на злия, разбрани в тяхното истинско значение, бяха за мене истинският ключ, който ми откри всичко. И мене ми стана чудно как така съм могъл така наопаки да разбирам всичко. Вам е казано: зъб за зъб, а аз казвам: не се противете на злото или на злия,, и каквото и да правят злите с тебе, търпи, отдавай, но не се противи на злото или на злите. Какво може да бъде по-ясно, по-разбрано и по-несъмнено от това? И трябваше само да разбера тия думи просто и направо, както са казани, и цялото учение на Христа не само в планинската проповед, но и във всички евангелия, ми стана ясно, всичко, що беше забъркано, ми стана разбираемо, всичко, що беше противоречиво, ми стана логично; и главно онова, което ми се струваше излишно, ми стана необходимо. Всичко се сля в едно цяло, и несъмнено потвърждаваше едно и също нещо, както късовете от разбитата статуя, които ги нагласявате така, както трябва да бъдат. В тая проповед и във всички евангелия от всички страни се потвърждаваше това учение за несъпротивляване на злото.
В тая проповед, както и на всички места, Христос си представлява учениците, т.е. хората, които изпълняват правилото за несъпротивляване на злото, именно като хора, които подлагат бузата си и отдават дрехата си, като гонени, бити и бедняци.
навсякъде Христос казва, че тоя, който не е понесъл кръста, който не се е отрекъл от всичко, не може да бъде негов ученик, т.е. който не е готов на всички последствия, произтичащи от правилото за непротивене на злото. Христос казва на учениците: бъдете бедни, бъдете готови да претърпите гонения, без да се противите на злото, да приемете страдания и смърт. Той само се готви за страдания и смърт и отстранява от себе си Петра, който го съжалява заради това, и сам той умира, забравяйки да се противят на злото, без да изменя своето учение.
Вместо целият ни живот да бъде установен на насилие, вместо всяка една радост да се добива и огражда с насилие, вместо всеки от нас да бъде наказуем или наказващ от детство до дълбока старост,
-аз си представих, че на всички ни се внушава с думи и с дела, че отмъщението е най-низкото животинско чувство, че насилието е не само една позорна постъпка, – но постъпка, която лишава човека от истинско щастие, че истинската радост на човека е само оная, която не е нужно да бъде ограждана с насилие, че висше уважение заслужава не тоя, който отнема или задържа своето от другите и комуто служат другите, а тоя, който повече своето отдава и повече служи на другите. Вместо да се счита прекрасно и законно всеки да се кълне и да отдава всичко, що е най-драгоценно в него, т.е. целия си живот да отдава чрез клетвата в ръцете на хората, които даже не познава, – аз си представих, че на всички се внушава, че разумната воля на човека е тая висша светиня, която човек никому не може да отдаде, и че обещаването нещо чрез клетва някому е отричане от своя разум, е поругаване на най-висшата светиня, която човек никому не може да отдаде, и че обещаването нещо чрез клетва някому е отричане от своя разум, е поругаване на най-висшата светиня. Аз си представих, че вместо тия народни омрази, които ни се внушават под формата на любов към отечеството, вместо тия възхвалявания на убийствата – войните, които от детство ни се внушават като най-доблестни постъпки, а си представих, че нам ни се внушава ужас и презрение към всички тези деятелности – държавни, дипломатически, военни, – които служат за раздяла на хората, че нам ни се внушава, че признанието на каквито и да е било държави, особено закони, граници, земи – е признак на най-диво невежество, че да се воюва, т.т. да се убиват другоземци, непознати хора, без никакъв повод, е най-ужасното злодейство, до което може да достигне само един заблуден и развратен човек, паднал до степен на животно. Аз си представих, че всички хора изведнъж започват да вярват в това и се попитах: какво би станало тогава?
По-рано аз се питах какво би излязло от учението на Христа, както аз го разбирах тогава, и неволно си отговарях: нищо. ние всички ще се молим, ще се ползваме от благодатта на тайнствата, ще вярваме в изкуплението и спасението – нашето и на целия свят – чрез Христос, и все пак това спасение ще стане не благодарение на нас, а защото ще дойде краят на света. Христос ще дойде в определеното време в слава да съди живите и мъртвите и ще установи Божието царство независимо от нашия живот. Сега, обаче, учението на Христа, както ми се представи, имаше друго значение; установяването на царството Божие на земята зависи и от нас. Изпълнението на Христовото учение, изразено в петте заповеди, установяваше това царство Божие. Царството на Бога върху земята е мир между всички хора. Мирът между хората е висшето достъпно благо за хората на земята. Така се е представяло царството Божие на всички еврейски пророци. Така се е представяло и се представя на всички човешки сърца. Всички пророчества обещават мир на хората.
Цялото учение на Христа се състои в това – да се даде мир на хората. В планинската проповед, в беседата с никодим, в посланието към учениците, във всичките си беседи той говори само за това, което разделя хората и им пречи да живеят в мир и да влязат в царството Божие. Всички притчи са само едно описание на това, какво е царството Божие и че само който обича братята си и живее в мир с тях може да влезе в него. Йоан Кръстител, предшественик на Христа, казва, че царството Божие е близо и че Христос ще го даде на света.
Христос казва, че е донесъл мира на земята. Йоан, XIV, 27. „Мир ви нося, моя мир ви давам, не така, както другите го дават. Да не се смущава сърцето ви и да не се плаши.“
И ето че тия пет заповеди наистина дават тоя мир на хората. Всичките пет заповеди имат само за цел мира между хората. Трябва само хората да повярват в учението на Христа и да го изпълняват, и мирът ще настъпи на земята, и не такъв мир какъвто се установява от хората, временен, случаен, частен, а мир общ, ненарушим, вечен.
Първата заповед гласи: Бъди в мир с всички, не си позволявай да смяташ другите нищожни или безумни. Мт. V, 22. Ако мирът е нарушен, употреби всички сили да го възстановиш. Служенето на Бога е унищожението на враждата. (Мт. V, 23-24) Помирявай се при най-малките раздори, за да не изгубиш истинския живот. В тая заповед е казано всичко; но Христос предвижда многобройните съблазни на земята и дава втора заповед против съблазънта на половите отношения, нарушаващи мира. не гледай на плътската красота, като на утеха; избягвай тая съблазън (28-30); нека мъжът вземе една жена, а жената един мъж, и под никакъв предлог не се напущайте (32). Друга съблазън – това е клетвата, водеща хората в грях. Знай предварително, че това е едно зло и не давай никакви обещания (34-47). Третата съблазън – това е отмъстителността, която хората наричат правосъдие, не си отмъщавай и не се оправдавай с това, че са те обидили, -понеси обидата, и не отвръщай на злото със зло (38-42). Четвъртата съблазън е различието между народите – враждата между племената и държавите. Знай, че всички хора са братя и синове на един и същи Бог, и не нарушавай мира с никого в името на народните цели (43-48). не изпълнят ли хората една от тия заповеди – мирът ще бъде нарушен. Изпълнят ли хората всички заповеди, ще настъпи царството на мира върху земята. Тия заповеди изключват всичкото зло от живота на хората.
При изпълнението на тези заповеди на живота, хората ще бъдат, това, което иска и копнее всяко човешко сърце. Всички хора ще бъдат братя и всеки ще бъде в мир с другите, наслаждавайки се на всички блага на земята през периода на живота си, който му е определен от Бога. нека прековат хората мечовете на орала, а копията на сърпове. Тогава ще настъпи онова царство Божие, царството на мира, което са обещавали всички пророци и което се е приближило при Йоан Кръстителя, и което е възвещал и възвестил Христос, говорейки чрез думите на Исая: „Дух Господен е в мене, защото той ме е помазал да благовестявам нищите и ме е изпратил да изцерявам съкрушените сърца, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прозрение, да пусна измъчените на свобода. (Лука IV, 18-19, Исай, 64, 1-2)
Заповедите на Христа – прости, ясни, предвиждащи всички случаи на раздор и предотвратяващи го, – ни откриват това Божие царство на земята, следователно Христос наистина е Месия. Той изпълни обещаното. Само ние не изпълняваме това, което вечно са желали всички хора, – това, за което сме се молили и се молим.
Защо хората не вършат това, което им е казал Христос и което им дава най-висшето, достъпно за човека благо, което те винаги са желали и постоянно го желаят? И от всички страни аз слушам един и същ, макар и с различни думи изразен отговор: „Учението на Христа е хубаво, и наистина, при неговото изпълнение би се установило царството Божие на земята, но то е трудно и затова неизпълнимо.”
Учението на Христа за това, как трябва да живеят хората, е божествено хубаво и дава благо на хората, но хората трудно го изпълняват. ние така често повтаряме и слушаме тия думи, че противоречието, което се съдържа в тях, вече не можем да го забележим.
на човешката природа е свойствено да върши това, което е хубаво. И всяко учение за живота на хората е само учение за това, което е хубаво за хората. Ако на хората е показано, какво за тях е по-добре да вършат, – как могат да говорят, че желаят да вършат това, което е по-добро, само че не могат? Хората не могат да вършат само това, което е по-лошо, а не могат да вършат това, което е по-добро.
Разумната деятелност на човека още от самото си начало е насочена да се намери кое е доброто измежду всички тия противоречия, с които е изпълнен човешкият живот и на отделния човек и на всички хора заедно.
Хората се бият на земята заради предмети, които им са нужни, и после достигат дотам, че разделят всичко и го назовават собственост; те намират, че макар и да е трудно да се учреди институт на собствеността, – така е все пак по-добре и се придържат към собствеността; хората се бият за жени, хвърлят деца, после намират, че по-добре е всеки да има свое семейство, и макар че е много трудно да се изхранва едно семейство, хората се придържат към собствеността, семейството и много друго. И след като намериха, че така е по-добре, хората постъпват така, колкото и трудно да е всичко това. Какво значи, че казваме: учението на Христа е прекрасно, животът според учението на Христа е по-добър отколкото тоя, който ние живеем, щом като ние не живеем така, за да ни бъде по-добре, щом твърдим, че това е „трудно”?
Ако думата „трудно” се разбере така, че е трудно да се жертва мигновеното удовлетворение на своята прищявка заради по-голяма благо, защо тогава ние не казваме, че е трудно да се оре, за да имаме хляб, че е трудно да се садят ябълкови дървета, за да имаме ябълки? Фактът, че трябва да се понасят някои трудности, за да се постигне по-висше благо, е известен на всяко същество, надарено с първичен зачатък на разум. И изведнъж излиза, че учението на Христа е прекрасно, но неизпълнимо, защото е трудно. Трудно е затова, защото ако го следваме, ние ще трябва да се лишим от това, от което по-рано не сме се лишавали. ние като че никога не сме слушали, че е по-изгодно понякога да претърпим и да се лишим от нещо, отколкото нищо да не претърпяваме и да удовлетворяваме всякога своите прищевки.
Човек може да бъде животно и никой да не го упреква в това; но човек не може да седне да разсъждава, че иска да стане животно. Щом като почне да разсъждава, той се съзнава като разумно същество, и съзнавайки се така, той не може да не признае това, което е разумно, и това, което е неразумно. Разумът нищо не заповядва; той само осветлява.
Аз си изпочупих ръцете и коленете в тъмнината, додето търсих да намеря къде е вратата. Влезе човек със светлина и видях вратата. Аз вече не мога да се блъскам в стената, когато виждам вратата, и още по-малко мога да твърдя, че макар и да виждам вратата, намирам, че е по-добре да се блъскам, тъй като да е влезе във вратата е трудно.
В това удивително разсъждение: християнското учение е добро и дава благо на хората, но хората да лоши, хората са слаби, искат да постъпват добре, а постъпват зле, и затова не могат да извършат нищо хубаво – има едно очевидно недоразумение.
Тук, очевидно, няма грешка в разсъжденията, а нещо друго. Тук сигурно има някоя лъжлива представа. Само една лъжлива представа, че съществува това, което всъщност не съществува, може да доведе хората до такова странно отрицание на изпълнимостта на това, което според тяхното собствено мнение им дава благо.
Лъжливата представа се състои в това, което се нарича догматическа християнска вяра – същата тая, която още от детство се учи от всички изповядващи църковната християнска вяра според разните православни, католически и протестантски катехизиси.
Религиозните и философски учения на всички народи, с изключение на философските учения на псевдо-християнския свят, всички, които познаваме: юдаизмът, конфуцианството, будизмът, браманизмът, гръцката мъдрост, – всички учения имат за цел устройството на човешкия живот и изясняване на хората, че всеки е длъжен да се стреми да бъде и да живее по-добре. – Цялото конфуцианство е в личното усъвършенстване, юдаизмът – в личното следване на всеки Божи завет, будизмът – в учението, как всеки може да се спаси от злото на живота. Сократ проповядвал личното съвършенство в името на разума, стоиците признават разумната свобода като единствена основа, като истинска основа на живота.
Цялата разумна деятелност на човека не може да се състои в друго, освен в осветляването с разума стремлението към благо. Свободата на волята, – казва нашата философия – е една илюзия, и се гордее твърде много с това твърдение. но свободата на волята не е само илюзия – това е една дума, която няма никакво значение. Тая дума е изменена от богословите и криминалистите, и да се опровергава тази дума е все едно да се бориш с вятърни мелници. но разумът, тоя, който осветлява нашия живот и ни кара да изменяме нашите постъпки, не е илюзия и той никак не може да бъде отречен. Следването на разума за постигането на благото – ето в що се е всякога състояло благото на всички истински учители на човечеството; в това се състои и цялото учение на Христа, и това учение, т.е. самият разум не може да се отрече от разума.
Учението на Христа е учение за сина човечески, общия за всички хора, т.е. за общия за всички хора разум, осветляващ човека в това му стремление. (Да се доказва, че син човечески значи син човечески е съвсем излишно. За да се разбира под думите син човечески друго нещо, а не това, което означават тия думи, трябва да се докаже, че Христос умишлено е употребявал за определянето на това, което е искал да каже, такива думи, които имат съвсем друго значение. но ако даже, както това го иска църквата, син човечески означава син Божи, то и тогава син човечески означава също човек по своята същност, тъй като Христос нарича всички хора синове Божи.
Учението на Христа за сина човечески – сина Божи, съставящо основата на четирите евангелия, най-ясно е изразен в беседата с никодим. „Всеки човек, -казва той, -освен съзнанието за своя плътски, личен живот, произлязъл от баща-мъж в утробата на плътска майка, не може да не съзнава своето рождение свише. (Йоан, III, 5, 67) Фактът, че човек се съзнава свободен, се дължи на безконечното, на произхода на човека от това, което ние наричаме Бог. (8) Това произхождение от Бога, тоя Божи син в човека ние трябва да възвисим в себе си, за да достигнем истинския живот (14). Синът човечески е син Божи еднородний (а не единородни). Тоя, който възвиси в себе си тоя Божи син над всички останали, който повярва, че животът е само в него, той не ще бъде отделен от живота. Отделянето от живота произлиза само от това, че хората не вярват в светлината, която е в тях. (А тая е светлината, за която се говори в евангелието на Йоан, че в нея е животът и че животът е светлината на хората).
Христос учи, че над всички трябва да се възвиси синът човечески, който е син на Бога и светлината на хората. Той казва: „когато възвисите (въздигнете, възвеличите) сина човечески, вие ще узнаете, че аз нищо не говоря лично от себе си. Йоан, XII, 49. евреите не разбирали учението му и питали: кой е тоя син човечески, който трябва да се възвиси? Йоан, XII, 34. И на тоя въпрос той отговаря: Йоан, XII, 35. „Още за малко време светлината е във вас. Вървете, додето е светлина, за да не ви догони тъмнината. Тоя, който върви в тъмнина, не знае къде отива. на въпроса, какво значи: да се възвиси сина човечески, Христос отвръща: да се живее в тая светлина, която съществува в хората.
Синът човечески, по отговора на Христа, – това е светлина, в която хората трябва да вървят, додето е в тях.
Лука XI, 35: Виж, не е ли станала светлината, която се намира в тебе, на тъмнина?
Преди и след Христа хората са говорили същото, – а именно, че в човека живее божествена светлина, слязла от небето, че тая светлина е разумът и че само на него трябва да се служи и само в него трябва да се търси благото. Това са казвали и учителите на брамините, и еврейските пророци, и Конфуций, Марк Аврелий, и еликтет, и всички истински мъдреци, не съставители на философските теории, а ония хора, които са търсили истината за благото на всички хора.
И изведнъж ние признаваме, според догмата на изкуплението, че да се говори и мисли за тая светлина в човека, съвсем не е нужно. Трябва да се мисли, казват вярващите, върху естеството на лицата на Троицата, какви тайнства трябва и какви не трябва да се вършат, тъй като спасението на хората няма да дойде от нашите усилия, а от Троицата и правилното извършване на тайнствата. Трябва да се мисли, казват невярващите, по какви закони става движението на тая и тая безкрайно малка частичка в безкрайното пространство и безкрайното време; но за това, че за благото на човека му е потребен разум, за това няма защо да се мисли, защото подобрението на състоянието на човека ще дойде не от него, а от общите закони, които ще открием.
Аз съм убеден, че след няколко века историята на така наречената научна деятелност на нашите прославени последни векове на европейската цивилизация ще представя неизчерпаем източник на присмех и съжаление за бъдещите поколения. няколко века учените хора на западната част на европейския материк са се намирали в епидемична лудост, въобразявайки си, че вечният живот им принадлежи, и са се занимавали с всевъзможни безсмислености, т.е. как, по какви закони може да настъпи за тях тоя живот; обаче те сами никога нищо не са вършили или мислили , да направят своя собствен живот по-добър. но още по-трогателно за бъдещия историк ще бъде обстоятелството, че тоя хора са имали един учител, който ясно определено им указва какво трябва да правят, за да живеят по-щастливо, и че думите на тоя учител били обяснявани от едни, че тоя учител иска всичко това да се устрои на облаците, а от други, че думите му са прекрасни, но неизпълними, тъй като човешкият живот не е такъв, какъвто бихме искали да бъде, и затова не си струва да се занимаваме с него; човешкият разум трябва да бъде насочен към изучаване на законите на тоя живот без всякакво отношение към благото на човека.
Из „Толстоизмът. Божествената същност на човека“, 2008
Съставител: Йордан Йорданов
