Избрани части от религиозно-социалните съчинения на Л. Толстой
Днешното робство произлиза от три узаконения: узаконение за земята, за данъците и за собствеността. И за това всичките опити на хората, които желаят да подобрят положението на работниците, неволно, макар и безсъзнателно, са насочени към тези три узаконения.
Едни отменяват данъците, които лежат на гърба на работния народ и ги прехвърлят на богатите; други предполагат да унищожат правото на землена собственост, и за осъществяването на това вече са правени опити в нова Зеландия и един в Американските щати (приближаването към осъществяването на това е докарало и ограничението на правата за разпореждането със земята в Ирландия); а трети – социалистите, като предполагат обобщаване на оръдията на труда, предлагат да се облагат с данъци доходите, наследствата и да се ограничават правата на капиталистите-предприемачи. Изглежда като че ли с това се отменяват тези самите узаконения, които произвеждат робството и вследствие на това би трябвало да се очаква, че по този начин ще се унищожи и самото робство. Но достатъчно само да се вгледаме по-отблизо в условията, при които се извършва и предполага отмяната на тези узаконения, за да се убедим, че всичките не само практически, но и теоретически проекти за подобрение положението на работниците са само заменение на едните узаконения, които произвеждат робство с други узаконения, които установяват нова форма на робството. Така например, тези които отменяват данъците и налозите от бедните, като унищожават от начало узаконенията за преките налози, а после, като прехвърлят тези налози от бедните върху богатите, неизбежно са длъжни да запазят и удържат узаконенията за землената собственост, за собствеността на оръдията на производство и на другите предмети, върху които и минава всичката тежест на данъците. А удържанието узаконението за земята и собствеността като освобождава работниците от данъците, ги отдава в робство на земевладелците и капиталистите. Тези пък, като Хенри Джордж и неговите последователи, които отменяват узаконенията на землената собственост, предлагат нови узаконения на обязателна поземлена рента. А поземлената рента неизбежно установява нова форма на робството, защото човек, който е принуден да плаща рентата или поголовния налог, при всеки неурожай и нещастие ще бъде принуден да взима пари в заем от този, у когото са парите, и пак попада в робство. А тези, като социалистите, които в проекта си отменяват узаконението на землената собственост и собствеността на оръдията за производството, удържат пък узаконенията за данъците и освен това неизбежно трябва да въведат и узаконението за принуждаване към работа, т.е. установяват пак робството в неговата първобитна форма.
Така щото, до сега по един или по други начин, както практическите, така и теоретическите отмени на узаконенията, които произвеждат известен вид робство, всякога са се заменяли и се заместват с нови узаконения, които произвеждат друго робство от нов вид.
Произлиза нещо подобно на това, което прави тъмничарят, като премества веригите на пленника от шията на ръцете, от ръцете на нозете, или като ги снема, но укрепява ключалките и решетките на прозорците.
Всички подобрения на положението на работниците, които са ставали досега, са се състояли само в това.
Узаконенията правата на господарите да принуждават робите към подневолен труд са се заменили с узаконенията за притежаване всичката земя от господарите. Узаконенията за притежаване цялата земя от господарите са се заменили с узаконенията за данъците, разпореждането с които се е намирало във властта на господарите. Узаконението за данъците се е заменило с ограждане правата за собствеността на предметите за употребление и на оръдията на производството. От социалистите се предлага то да се замени с узаконението на принудителната работа…
„Но всичко това са общи разсъждения; справедливи ли са те или несправедливи, но те са неприспособими към живота” – слушам аз възраженията на хората, които са привикнали към своето положение и не считат за възможно или не желаят да го изменят.
„Кажете, какво именно да се прави, как да се устрои обществото”? – казват обикновено хората от богатите класи.
Хората от богатите класи така са привикнали към своята роля на робовладелци, че когато става дума за подобрение положението на работниците, те, като се чувстват в положение на помешчиците, тозчас почват да измислят различни проекти за устройството на своите роби, но през ума им не минава, че те нямат никакво право да се разпореждат с другите хора и че, ако те наистина желаят доброто на хората, то единственото нещо, което те могат и са длъжни да направят, е да престанат да вършат това зло, което сега вършат. А злото, което вършат е твърде определено и ясно. Злото, което те вършат се състои не само в това, че те се ползват от принудителния труд на робите и не искат да се откажат от това ползване, но и в това, че сами участват в уреждането и поддържането на принудителния труд. Ето, именно това е, което те трябва да престанат да вършат.
А работниците са също така развратени от своето принудително робство, че на болшинството от тях се струва, че ако тяхното положение е лошо, то затова са виновни стопаните, които им плащат твърде малко и които владеят оръдията на производството; на тях и през глава не минава, че лошото им положение зависи от тях самите и че те, ако наистина искат да подобрят своето положение и това на своите братя, а не всеки да гледа само своите удобства, то главното, което те трябва да правят е – сами да престанат да вършат злото. А злото, което те вършат, се състои в това, че ако желаят да подобрят своето материално положение с тези самите средства, с които те са били приведени в робството, работниците, за да могат да удовлетворят тези привички, които те са усвоили, жертват своето човешко достойнство и свободата си, и постъпват на унизителни и безнравствени длъжности или работят ненужни и вредни предмети; а главно – в това, че поддържат правителствата, участват в техните данъци и непосредствени служби и по такъв начин поробват самите себе си.
За да се подобри положението на хората, както на тези от богатите класи, така и на работниците, трябва да се разбере, че да се подобрява положението на хората, като запазваме само своите изгоди, е невъзможно, че да се служи на хората не може без жертви и че вследствие на това, ако хората действително искат подобрение положението на своите братя, а не само на своето, те трябва да бъдат готови не само на изменение всичкия строй на живота, към който те са привикнали и на лишения от удобствата, от които те са се ползвали, но и на напрегната борба не с правителствата, а със себе си и със своите семейства и да бъдат готови на гонения за неизпълнението на правителствените изисквания.
И затова отговорът на въпроса какво именно трябва да правим е твърде прост и не само определен, но и във висша степен всякога и за всеки човек удобоприменим и изпълним, макар и не такъв, какъвто се очаква от тези, които, както хората от богатите класи, са напълно уверени, че те са призвани не да изправляват сами себе си (те самите и са си добри), а да учат и да устрояват другите хора, и – тези, които както работниците, са уверени в това, че виновни за тяхното лошо положение не са те самите, а само капиталистите, и че да се поправи това положение е възможно само като се отнеме от капиталистите това, от което те се ползват и се направи така, че всички да би могли да се ползват от тези приятности на живота, от които се ползват сега само капиталистите. Този отговор е твърде определен, удобоприменим и изпълним затова, защото призовава към деятелност единственото лице, над което всеки има действителна, законна и несъмнена власт, а именно самия себе си, и се състои в това, че ако човек – бил той роб или робовладелец – наистина иска да подобри не само своето положение, а положението на хората, то длъжен е сам да не върши злото, което поражда неговото робство и робството на неговите братя. А за да не върши това зло, което поражда неговото бедствие и бедствието на неговите братя, той е длъжен – първо, ни доброволно ни принудително да не приема участие в правителствените деятелности и затова да не приема върху себе си званията ни солдат, ни фелдмаршал, ни министър, ни бирник, ни свидетел, ни съветник, ни съдебен заседател, ни губернатор, ни член на парламента и въобще никаква длъжност, свързана с насилието. Това – първо. Второ такъв човек е длъжен да не дава доброволно на правителствата данъци, ни прями, ни косвени, и също така, не трябва да се ползува от пари събрани от данъците, ни във вид на жалвания, ни във вид на пенсия, награда и др. т. нито от правителствените учреждения, издържани с данъци, насилствено събрани от народа. Това – второ. Трето, човек, който желае да съдейства не само на своето благо, а на подобрение положението на хората, е длъжен да не се обръща към правителствените насилия ни за защита на правото му да владее земята и другите предмети, ни за опазване на своята безопасност и на безопасността на своите близки, а да владее както земята, така и всичките произведения на чуждия или на своя труд дотолкова, до колкото към тези предмети не се заявяват изисквания от страна на другите хора.
„Но такава деятелност е невъзможна, защото да се откаже човек от всякакво участие в правителствените дела значи да се откаже от живота”, – ще кажат на това. Човек, който се откаже от изпълнение на войнската повинност, ще бъде затворен в тюрмата; човек, който не плаща данъци, се подхвърля на наказания, и данъка се събира от неговите имущества; човек, който се откаже от правителствената служба, без да има други средства за живот, ще загине със семейството си от глад; същото ще бъде и с човека, който се откаже от правителствената защита на своята собственост и личност, а да не се ползва човек от предметите, обложени с данъци и от правителствените учреждения е съвършено невъзможно, понеже с данъци са обложени често пъти и предметите от първа необходимост; също така невъзможно е да мине човек и без правителствените учреждения, като поща, пътища и др.
Съвършено справедливо е, че на сегашния човек е трудно да се откаже от всякакво участие в правителственото насилие; но това, че не всеки човек може да постави живота си така, щото да не бъде в известна мярка участник в правителственото насилие, никак не показва, че е невъзможно все повече и повече да се освобождаваме от него. Не всеки човек ще има сила да се откаже от военна служба (но има и ще има такива), но всеки човек може да не постъпва по свое искане във военна, полицейска, съдийска или шпионска служба и може да предпочете пред поизносената правителствена служба по-малко възнаграждаемата частна работа. Не всеки човек ще има сила да се откаже от своята землена собственост (макар че има хора, които правят и това), но всеки човек, като разбира престъпността на такава собственост, може да намали пределите й. Но всеки може да се откаже от капиталите (ако има такива) и от това да владее предметите, пазени чрез насилието, но всеки може, като намалява своите потребности, все по-малко и по-малко да се нуждае от предметите, които предизвикват завист у другите хора. Не всеки може да се откаже от правителственото жалвание (има и такива, които предпочитат глада пред нечестната правителствена деятелност), но всеки може да предпочете по-малкото жалвание пред по-голямото, стига само изпълняемата обязаност да би била по-малко свързана с насилието. Не всеки може да се откаже да се ползва от правителствените училища (но има и такива), но всеки може да предпочете частното училище пред правителственото. Всеки може все по-малко и по-малко да се ползва и от предметите, които са обложени с даждие, и от правителствените учреждения.
Из „Толстоизмът. Божествената същност на човека“, 2008
Съставител: Йордан Йорданов
