Християнството не като мистично учение, а като ново разбиране за живота
Издателство: Сдружение Христовият Път, 2022 г.
Каквито и доводи да се използват в подкрепа на полезността на държавната власт и евентуалните бедствията вследствие на нейното разпадане, хората, надрасли държавната форма, вече не могат да се вместят в нея, не могат да се върнат към нея, не могат да участват в дела, които съзнанието им отрича. […]
Заявявайки, че без държавна власт злите биха властвали над добрите, защитниците на съществуващото устройство смятат за несъмнено, че добрите са тези, които в момента имат власт, а злите – покорените от тях. Но нали именно това трябва да бъде доказано? […] В нашия християнски свят не се е предполагало и дори няма основание да се предполага, че управляват по-добрите или най-добрите, а не онези, които са завзели властта и са я задържали за себе си и за наследниците си. А по-добрите нито могат да стигнат до нея, нито да я задържат.
За да се придобие и задържи една власт, тя трябва да се обича. Властолюбието се свързва не с добротата, а с нейни противоположни качества: гордост, хитрост, жестокост. Без себевъзвеличаване, лицемерие, измами, унижаване на другите; без затвори, крепости, екзекуции, убийства не може да възникне никаква власт, нито да се удържи.
Ако правителствената власт бъде премахната, казват защитниците на държавността, тогава по-злите ще властват над по-малко злите. Но ако египтяните са покорили евреите, персите – египтяните, македонците – персите, римляните – гърците, варварите – римляните, нима всички покорители са били по-добри от покорените? Също така, когато властта в една държава е преминавала от едни ръце в други, винаги ли е преминавала в по-добри ръце? Когато Луи XVI е бил свален и след него е дошъл Робеспиер, а после Наполеон, кой е властвал – по-добрият или по-злият? И кои са управлявали по-добрите – версайците или комунарите? Когато начело на правителството е бил Чарлз I или Кромуел? Когато е царувал Петър III или когато е бил убит и Екатерина е станала царица в една част на Русия, а Пугачов – в друга. Кой е бил злият и кой – добрият?
Всички, които са начело на държавите, твърдят, че е необходима именно тяхната власт, за да може злите да не насилват добрите, от което трябва да се подразбира, че всъщност те са най-добрите, които закрилят другите добри от злите. Но нали да властваш означава да насилваш, а да насилваш означава да правиш това, което насилваният не желае и което вероятно и насилникът не би желал за себе си; следователно да властваш означава да правиш на другите това, което не желаеш за себе си, т.е. да вършиш зло. Да се подчиняваш означава да предпочиташ търпението пред насилието. Да предпочиташ търпението пред насилието означава да бъдеш добър или поне по-малко зъл от онези, които правят на другите това, което не желаят за себе си.
И затова по-вероятно е винаги да са властвали и да властват и сега не по-добрите, а точно обратното – по-злите от онези, които са покорени. Възможно е да има и зли сред покорените, но не е възможно по-добрите да властват над по-злите. […]
Навремето за злодеянията са били обвинявани тираните, но в наши дни се извършват най-ужасните, немислими за нероновци престъпления и ние няма кого да обвиним. Едни поискали, други решили, трети потвърдили, четвърти предложили, пети доложили, шести предписали, седми изпълнили. Убиват, бесят, посичат жени, старци, невинни, както стана наскоро в Юзовската фабрика в Русия; или разстрелват, убиват, бесят стотици, хиляди, както се прави навсякъде в Европа и Америка в борбата срещу анархистите и всякакви нарушители на съществуващия ред; или бият и убиват милиони, както се случва във войните; или погубват душите на хората със затвори и развратен войнишки живот, както става постоянно – и никой не е виновен. […]
И така, на напълно психически здрав и вече възрастен мъж му се внушава, че е генерал, камерхер1, андреевски кавалер2 или подобна глупост, само защото е облечен в шутовски дрехи, закичен е с някаква дрънкулка, ключове на задника или синя панделка, подходяща за наконтени момиченца, и изведнъж той става самоуверен, горд и дори щастлив от това. Или, което е още по-поразително, иначе съвсем здрав психически, млад, свободен и дори подсигурен човек, само защото е наричан съдебен следовател или околийски началник, без никакви угризения отнема една злощастна вдовица от нейните малки деца, като ги оставя без майка, арестува я или я хвърля в затвора, тъй като клетата жена тайно търгувала с вино и така ощетила хазната с 25 рубли. Или, което е още по-изненадващо, иначе разумен и кротък човек, само защото е закичен с кокарда3 или носи мундир и му е казано, че е стражар или митничар, започва да стреля по хората и нито той, нито околните не само не го смятат за виновен, но и го смятат за виновен, ако не стреля. Да не говорим за съдиите и съдебните заседатели, които присъждат смъртни наказания, и за войниците, които убиват хиляди без ни най-малко разкаяние, само защото им е внушено, че те не са просто хора, а съдебни заседатели, съдии, генерали, войници. […]
Вярно е, че всички те са преминали през онази страшна, изкусна, отработвана с векове дресировка, която убива всяка човешка самоинициатива, и са така привикнали с механичното подчинение, че при команда „Строй се!“, „За стрееел-ба!“, „Огън!“ и т.н. пушките им сами се вдигат и извършват привичните движения. Но все пак сега „Огън!“ няма да означава само да се забавляват със стрелба по мишени, ще означава да убиват своите измъчени, поругани бащи и братя, които, ето ги, скупчени на улицата заедно с жените и децата си, викат нещо, махайки с ръце. Ето ги – един с рядка брада, кърпен кафтан4 и лапти5, същият като баща си, останал у дома в Казанска или Рязанска губерния; друг с прошарена брада, превит гръб и голяма тояга, същият като дядо си; трети с кожени ботуши и червена риза, същият, какъвто е бил преди година войникът, който сега трябва да го застреля. И ето една жена с лапти и мърляви дрехи, същата като майка си, останала у дома… Ще стрелят ли по тях? […]
Който и да си ти, който четеш тези редове, помисли за положението и задълженията си – не за положението си на земевладелец, търговец, съдия, император, президент, министър, свещеник, войник, което хората временно са ти приписали, и не за онези въображаеми задължения, които то ти налага, а за твоето истинско, вечно положение на същество, което след цяла вечност на несъществуване е изплувало по нечия воля от безсъзнателността и във всеки момент, пак по нечия воля, може да се върне там, откъдето е дошло. Помисли за задълженията си – не за въображаемите на земевладелец към своите имоти, на търговец към капиталите си, на император, министър, служител към държавата, а за истинските, които произтичат от сегашното ти положение на същество, призовано към живота и надарено с разум и любов. Правиш ли това, което изисква от теб онзи, който те е изпратил в света и при когото много скоро ще се върнеш? Правиш ли това, което той иска от теб, когато като земевладелец или фабрикант вземаш произведенията на труда на бедните, изграждайки живота си върху този грабеж, или когато като управител или съдия насилваш и съдиш хората на смърт, или когато като военен се подготвяш за война, воюваш, грабиш, убиваш?
Казваш, че така е устроен светът, че е неизбежно, че не го правиш по своя воля, a си принуден. Но как е възможно, когато в теб е заложено толкова силно отвращение към страданията на хората, към изтезанията и убийствата им; когато в теб е вложена такава нужда от любов към тях и още по-силна нужда от тяхната любов; когато така ясно виждаш, че само признаването на равенството на всички и служението им един на друг биха могли да реализират най-голямото благо, достъпно за нас; когато твоето сърце, твоят ум, твоята вяра ти казват същото; когато и науката ти казва същото, ти въпреки всичко това да се чувстваш принуден от някакви много мъгляви, сложни разсъждения да правиш точно обратното – като земевладелец или капиталист да градиш целия си живот върху потисничеството на народа; като император или президент да командваш войски, т.е. да бъдеш началник и ръководител на убийци; като правителствен чиновник да отнемаш насила от бедните спечелените им с кръв пари, за да се възползваш от тях и да ги раздаваш на богатите; като съдия или съдебен заседател да осъждаш заблудените на изтезания и смърт, защото истината все още не им се е разкрила; и главното, на което се основава цялото зло на света – като войник, какъвто трябва да стане всеки млад мъж днес, да се отречеш от волята си и от човешките си чувства и да обещаеш да убиваш всекиго по волята на напълно чужди за теб хора?
Не е възможно.
Ако някои хора казват, че всичко това е необходимо за поддържане на съществуващия строй на живота, а пък съществуващият строй, със своите затвори, екзекуции, войски, войни, нищета, глад, е необходим на обществото и ако бъде нарушен, ще настъпят по-лоши бедствия, то те са само онези, за които той е изгоден, но другите – страдащите заради него, са десет пъти повече и мислят и говорят точно обратното. И дълбоко в душата си ти също знаеш, че не е вярно – че съществуващият строй на живота е отживелица и непременно трябва да бъде преустроен на нови принципи, че следователно няма нужда да го поддържаш, жертвайки човешките си чувства.
Но дори да допуснем, че настоящото устройство е необходимо, главният въпрос е защо именно ти се чувстваш длъжен да го поддържаш, погазвайки всички най-добри човешки чувства? Кой те е избрал за бавачка на този разпадащ се строй? Нито обществото, нито държавата, нито хората някога са те молили да го поддържаш, ставайки земевладелец, търговец, император, свещеник, войник; и ти много добре знаеш, че си приел позицията си съвсем не с безкористната цел да поддържаш реда на живота, необходим за благото на хората, а само заради себе си – заради собствения си интерес, славолюбие, честолюбие, заради леността и страхливостта си. Ако не желаеше тази длъжност, нямаше да правиш всичко това, което постоянно ти се налага да правиш, за да я запазиш. Просто се опитай да спреш да вършиш тези сложни, жестоки, коварни и подли дела, които вършиш, за да поддържаш положението си, и веднага ще го загубиш. Ако си управител или чиновник, опитай се да спреш да лъжеш, да бъдеш подъл, да участваш в мъчения и екзекуции; ако си свещеник – да спреш да заблуждаваш; ако си военен – да спреш да убиваш; ако си земевладелец или фабрикант – да спреш да защитаваш собствеността си със съд и насилие, и веднага ще загубиш позицията, за която казваш, че ти е наложена, и която уж те обременява.
Не е възможно човек да бъде поставен против волята му в положение, противно на неговата съвест. Ако твоето е такова, то не е защото е необходимо на някого, а само защото ти го искаш. И затова, щом знаеш, че длъжността ти е в директно в противоречие със сърцето, ума, вярата ти, дори с науката, на която се доверяваш, не е възможно да не се замислиш по въпроса дали правиш каквото трябва, оставайки на позицията си и, главното, опитвайки се да я оправдаеш?
Допустимо е да рискуваш и да сгрешиш, ако имаш време да видиш и поправиш грешката си и ако това, заради което рискуваш толкова много, има някаква важност. Но когато със сигурност знаеш, че може да изчезнеш всеки момент, без да получиш ни най-малка възможност – нито ти, нито онези, които си въвлякъл в грешката си, – да я поправиш, и знаеш, че каквото и да правиш във външното устройство на света, то много скоро и също толкова сигурно ще изчезне, колкото и самият ти, без да остави следа, тогава е очевидно, че няма причина да рискуваш с такава ужасна грешка. В крайна сметка това е толкова просто и ясно, стига само да не замъгляваме несъмнено разкрилата ни се истина със своето лицемерие. […]
И изведнъж, защото други жалки, заблудени хора като теб са те уверили, че си войник, император, земевладелец, богаташ, свещеник, генерал, ти започваш да вършиш зло – очевидно и несъмнено противно на ума и сърцето ти; започваш да изтезаваш, да грабиш, да убиваш хора, да градиш живота си върху тяхното страдание и, най-важното, вместо да се заемеш с единственото важно дело в живота си – да признаеш и изповядаш разкрилата ти се истина, – усърдно да се преструваш, че не я знаеш, да я криеш от себе си и от другите, което е точно обратното на едничкото, което си призован да правиш.
И при какви условия го правиш? Ти, който всеки момент може да умреш, подписваш екзекуция, обявяваш война, воюваш, съдиш, изтезаваш, ограбваш работници, живееш в разкош сред бедните, убеждаваш слабите и тези, които ти вярват, че точно така трябва да бъде и че такива са човешките задължения, рискувайки в същия момент да те прониже куршум или бактерия и ти да изхриптиш и да умреш, и завинаги да загубиш възможността да поправиш злото, което си причинил на другите и, главно, на себе си, като си похабил напразно дадения ти веднъж за цялата вечност живот, в който не си направил едничкото нещо, което несъмнено си бил длъжен да направиш.
И така, колкото и елементарно и старо да е това, колкото и да се заблуждаваме с лицемерие и произтичащите от него самовнушения, нищо не може да разруши несъмнеността на онази проста и ясна истина, че никакви външни усилия не могат да подсигурят живота ни, неминуемо свързан с неизбежни страдания и завършващ с още по-неизбежна смърт, която може да настъпи всеки момент за всеки един от нас, и че затова той не може да има друг смисъл, освен постоянното изпълнение на това, което изисква от нас силата, пратила ни в живота и дала ни неговия неоспорим ръководител – нашето разумно съзнание.
Затова тази сила не може да изисква от нас нещо, което е неразумно и невъзможно – да уредим временния си плътски живот, живота на обществото или на държавата. Тя изисква от нас единственото несъмнено, разумно и възможно нещо – служение на Божието царство, т.е. съдействие за установяването на най-голямото единение на всички живи същества, което е възможно само в истината, и следователно признаване и изповядване на разкрилата ни се истина – едничкото нещо, което винаги е в нашата власт.
Единственият смисъл на човешкия живот е служението на света, допринасяйки за установяването на Божието царство, а това може да стане само чрез признаване и изповядване на истината от всеки отделен човек.
1 Почетна титла на придворен чиновник в монархическите държави.
2 Служител с присъден Орден на Св. Андрей.
3 Малък знак, подобен на значка, който се слага отпред на униформена шапка.
4 Стара мъжка дреха с дълги ръкави.
5 Ниски обувки от дървесна кора, бреза или коноп, носени в Русия до 1930 г.
